Lidl обясни защо храните в България са по-скъпи от Европа

Драстично поскъпване на яйцата и млечните продукти и страх от допълнителен скок при доматите заради прекратяване на вноса от Турция. Информационни заглавия в тази посока има ежедневно – репортери правят живи връзки от пазари, а търговски аташета обикалят търговските вериги в чужбина, за да сравняват цени.

Медийният шум не е случаен – темата за цените пряко засяга хората, а политиците удобно я използват на фона на предстоящите избори.“Спекула“ и „картелни споразумения“ са само част от обвиненията, които се чуват в ефир, а търговските вериги отново са в окото на бурята.

На специална пресконференция, посветена на пътя стоката от склада на Lidl до рафта в магазина, изпълнителният директор на „Лидл България“ Милена Драгийска обясни как се формират цените и защо обемът на българския пазар, дефицитът на достатъчно българско производството и дори инфраструктурата в страната оказват влияние върху стоката за крайния клиент.

Драгийска напомни и за създадената още през есента работна група между властта и търговците, която все още не се е събирала нито веднъж, а в същото време в публичното пространство се раждат всякакви идеи за контрол на цените.

От компанията представиха и числа за ръста на цените за цяла Европа, от които се вижда, че държавата с най-строги държавни мерки и намеса в свободния пазар – Унгария, има най-високи цени.

Търговците на дребно нямат полза от завишаване на цените на храните, защото разчитат на продажбата на оборотни стоки с кратък срок на годност“, посочи изпълнителният директор на „Лидл България“ Милена Драгийска на пресконференция днес.

От ръководството на компанията обясниха принципа на ценообразуване по веригата на доставки и коментираха актуалните теми около проверките на Комисията за защита на потребителите и прокарваните от служебния кабинет спорни предложения за мерки срещу овладяването на цените.

Драгийска използва случая, не само за да повдигне завесата към процесите, предшестващи крайната цена, но и да обърне внимание на отдавна неслучили се реформи, като тази в агросектора например, които по думите ѝ оказват съществено значение върху особеностите на местния пазар.

Занемаряването на земеделието и липсата на стимули и субсидии ограничават местното производство, каза Драгийска. Според нея това е причината все повече хора да отказват от сектора и да не могат да се привличат нови фермери. Всичко това, от своя страна, води до дефицит и увеличаване на вносните плодове и зеленчуци.

„Зависими сме от внос, а с него се привнасят други ефекти, като инфлацията“, изтъкна Милена Драгийска.

Пресен пример може да се даде с новината около спирането на износа на турски домати, която разбуни духовете, че предстои ново поскъпване. С около 86 хиляди тона, пристигащи годишно в България от Турция, страната се нарежда на трето място в ЕС като най-голям вносител на въпросния зеленчук оттам.

От друга страна България е малък пазар и не може да разчита на цени на базата на обеми в сравнение с Германия или Франция.

Търговските вериги от години настояват за реформа в земеделието, но по думите на Драгийска, държавата не прави необходимото, а компании като управляваната от нея са иззели функциите ѝ. Тя посочи политиката на веригата да приоритизира малките производители и оформилите се покрай това местни кооперативи. Даде пример с такъв между земеделци край Пловдив, създали логистична база, която се ползва от няколко десетки фермери. Сдружението споделя хладилни камиони, складове и разходи, като координира и извършва и общо доставки до базата на веригата.

Положителен пример може да се намери в страни като Румъния и Полша, където вътрешното производство е по-добре организирано и затова поскъпването на този тип продукти е по-малко.

Зависимостта на българския пазар от вноса е свързана и с по-високите разходи за транспорт, докато една стока дойде от Западна Европа до България. „Ако до Берлин са 200 километра, до България са 2000 км.“, каза Драгийска. Даде пример и с нивото на река Дунав, което като падне, морския транспорт спира и трябва да се търси алтернативен превоз. Проблемът за удълбочаването на реката е стар и е многократно поставян и от румънска страна.

На този фон тече и „перфектната буря“ на международната сцена – глобална пандемия, последвана от война в сърцето на Европа, и трусовете от тези кризи върху производството, веригата на доставките, цената на суровините и електроенергията. Достатъчно е да се спомене, че инфлацията, невиждана тук от 24 години, достига 40-50-годишни върхове в развитите икономики от ЕС или в САЩ и Великобритания, за да стане ясно, че поскъпването на живота далеч не е местно явление.

Конкретно при храните обаче ръстът в България изпреварва този в ЕС – тук той гони 26%, а средно за Блока е 18,4%. Това буди въпроси за случващото се и логично насочва погледите към търговските вериги.

За рентабилността и политиката

Отчитайки тези и всички останали компоненти по веригата на доставки – включително за складова поддръжка и съхранение, маркетинг и заплати, от „Лидл“ изчисляват, че рентабилността им е всъщност ниска.

След преминаването на продукта от производителя до рафта, чистата печалба на веригата в България за 2020 г. е 4,85%, а за 2021 г. – 4,73%. Тази за 2022 г., когато инфлацията бе най-висока, предстои да стане ясна по-късно през тази година (б.р. – компаниите отчитат финансовите си резултати за предходната година през юни).

„На всеки 100 лв. приходи нетната печалба е 4,73 лв.“, коментира Драгийска.