Свинщините на Пеевски и Борисов добутаха държавата до конституционна криза. Както първа най – четената българска медия BNEWS съобщи преди десетина дни, ВКС елиминира Борислав Сарафов от поста! Така падълбордът на и.ф. главния прокурор с дебелака Пеевски на борда потъна пред очите ни.
ВКС прие, че Борислав Сарафов вече не е и.ф. главен прокурор!
В две разпореждания – едно на зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателната колегия Лада Паунова и едно на председателя на Второ наказателно отделение Бисер Троянов, ВКС прие, че след 21 юли 2025 г. Борислав Сарафов не е и.ф. главен прокурор. Това виждане е възприето и от Общото събрание на Наказателната колегия.
Разпорежданията на Паунова и Троянов са по искания на Сарафов за възобновяване на две наказателни дела, което ВКС отказва да стори, тъй като според съда той няма качеството на и.ф. главен прокурор, а само обвинител №1 може да прави искания за възобновяване.
Както е известно, на 9 юли 2025 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет прие, че Сарафов остава изпълняващ функциите главен прокурор и след 21 юли 2025 г., тъй като ограничението от 6 месеца за това, не се отнася за него.
На 21 януари т.г. влязоха в сила промени в ЗСВ, като в нова ал. 15 към чл. 173 беше записано следното: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.
Предвид това се очакваше Борислав Сарафов да изпълнява функциите на главен прокурор до 21 юли 2025 г. Прокурорската колегия обаче прие, че на новата разпоредба не е придадена обратна сила и следователно тя не се отнася до висящите случаи, какъвто е този със Сарафов, който беше определен за и.ф. главен прокурор на 16 юни 2023 г. Това решение беше препотвърдено от колегията преди дни.
ВКС обаче отхвърля съжденията на Прокурорската колегия. Като в съобщение от съда за двете разпореждания се излагат мотивите на върховните съдии:
„Актът на назначаването на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор е влязъл в сила, част е от правния мир като неотменен и се изпълнява и понастоящем. Стабилността на индивидуалния административен акт за определяне на и. ф. главен прокурор от 16 юни 2023 г. не е противопоставима на правните последици на новата норма на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ.
Действието на тази законова разпоредба е такова, че с изтичането на предвидения в нея срок актуалният към влизането ѝ в сила и. ф. главен прокурор Сарафов не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на Прокурорската колегия на ВСС“.
ВКС изтъква, че разпоредбата има т. нар. несъщинско обратно действие върху заварени правоотношения, което означава, че законът се интересува от това да регулира отношенията оттук нататък, като не преурежда случаите за назад, приемайки установените дотогава отношения.
„Нововъведеният правен режим преурежа за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (несъщинска ретроактивност), за разлика от същинската ретроактивност (Решение № 5/11.05.2017 г. на Конституционния съд). Нормата запазва юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила (определянето на и. ф. главен прокурор), но преурежда неговите правни последици. „Конкретно за случая се налага извод, че лицето, което към момента на влизането ѝ в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените шест месеца от момента на влизането ѝ в сила, занапред не може да изпълнява тези функции. Тълкуването на нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва ex lege“, се пояснява в разпорежданията.
С тези съображения на 18 септември 2025 г. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС е приело решение, че правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват по силата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на тази разпоредба, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и. ф. главен прокурор след 21 юли 2025 г., не съставлява валидно сезиране на Наказателната колегия на ВКС и обосновава постановяване на отказ да се образува производство.
„В този смисъл не може да се приеме наличие на активна легитимация на и. ф. главен прокурор да подаде искане за възобновяване. В случая лицето, подало искането за възобновяване – изпълняващ функциите главен прокурор, макар формално да попада сред кръга лица по чл. 420, ал. 1 от НПК, не може да осъществява това правомощие съобразно посочената законодателна промяна по чл. 173, ал. 15 от ЗСВ“, обобщава Наказателната колегия.
Прокуратурата: Решението не поражда правни последици за и.ф. главния прокурор
„Решението не поражда никакви последици за и.ф. главен прокурор, защото има нарочно решение на Прокурорската колегия на ВСС, а то може да се отмени от Върховния административен съд, не от ВКС“, заявиха от прокуратурата.
И допълниха: „Актът на Наказателната колегия на ВКС обаче ощетява потърпевшите по наказателни дела, по които и.ф. главен прокурор е поискал възобновяване на делата. Решението на ВКС не ощетява Сарафов, а пострадалите по наказателни дела, включително решенията на и.ф. главен прокурор да премести разследването на гибелта на Сияна в София, както и поемането от Националното следствие на делото за катастрофата с АТВ-то в Слънчев бряг“.
Коментари:
17:33ч е. Приемам залагания за първата по ред новина в централните емисии на независимите национални телевизии:
1 – Конституционна криза: ВКС не признава Сарафов за главен прокурор;
2 – Парите в чували за магистрала Хемус са носени в склад край Благоевград според спряно прокурорско разследване;
3 – Спешна среща на пет министерства заради поройните дъждове в Западна България. Първи коментар: Делян Пеевски (войсовър)
Пишете отдолу.
Николай Стайков
Прокурорската колегия на ВСС винаги е блестяла с непознаване на правото, затова в пленумните заседания се налага Атанска Дишева да им го преподава. Така и с единодушното им тълкуване на ЗСВ, че 6-месечният максимален срок за заемане на поста и. ф. главен прокурор не се отнасял за Сарафов. Още по-симпатично е, когато ВКС покаже на “разполагащите с високи професионални и нравствени качества” членове на прокурорската колегия колко всъщност са некомпетентни, като приема, че
“Тълкуването на нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва ex lege.”
Т. е. с изтичането на 6-месечният срок на 21 юли тази година, Сарафов престава да бъде и. ф. главен прокурор.
Крайно време е и Конституционният съд да формира нужното мнозинство, за да признае очевидното.
Емил Георгиев, адвокат
Според Върховния касационен съд след 21.07.2025 г. България няма и.ф. главен прокурор, защото правомощията му са прекратени по силата на закона.
Така, ВКС отказва да разгледа две искания за възобновяване на наказателни дела, подписани от лицето, представящо се за главен прокурор, обитаващо кабинета на същия и фактически упражняващо правомощията на такъв.
Това се нарича конституционна криза – върховният съд не признава за легитимен главния прокурор.
След като няма главен прокурор, на практика няма и прокуратура, защото, както знаем от скорошните решения на Конституционния съд, фигурата и правомощията на главния прокурор са едва ли не част от националната ни конституционна идентичност и прокуратурата е обречена без него.
Всичко това се случва в деня, в който управляващите се поздравяват с падналия мониторинг от Съвета на Европа, защото България била „постигнала значителен напредък в укрепването на демокрацията, върховенството на закона и защитата на човешките права.“
Андрей Янкулов
Bnews.bg