Над 600 000 българи са готови да продадат гласа си, сочи проучване на “Галъп Интернешънъл Болкан”, направено преди последните избори. На този фон – над 1000 са досъдебните производства за купуване на гласове за общо девет проведени вота от 2021 година насам, сочи справка за “По света и у нас” в прокуратурата. Ефективните присъди са в пъти по-малко. Вече 9 години пък се чака окончателно решение по дело за търговия с гласове в Свищов.
Сигналът за търговия с гласове в Свищов е от 2014-та година. Трима са подсъдимите за това, че са предлагали пари и материални облаги. Единият е Илдънай Ахмедов, тогава кандидат за депутат от ДПС и директор на общинската фирма по чистота по това време, другите са бившият председател на мюфтийството и сина му. През 2017-а Районният съд в Свищов произнася осъдителни присъди, горната инстанция ги оправдава пет години по-късно. Районната прокуратура протестира и въртележката продължава с това, че тримата получават по 3 години условна присъда и обжалват пред Върховния касационен съд. В Свищов вече почти никой не помни, че преди 10 години в града е имало задържани за търговия с гласове, а в квартал „Чифте кафене“ отричат някога да са раздавани пари по изборите.
“Илдънай Ахмедов? Познавам. Не е лошо момче… Беше навремето председател на ДПС…
БНТ: А чували ли сте, че е бил обвиняем по дело за търговия с гласове?
– Не е имало подкупване на гласове, това-онова – не. Нито пък знам, че е бил подсъдим.
БНТ: А познавате ли Генчо Конов?
– Познавам го и той е от града, само че не е от нашия квартал. Свестен човек и той беше”, коментира жител на града.
От прокуратурата посочиха, че най-много – 616 досъдебни производства против политическите права на гражданите са образувани през 2021 година, когато имаше три парламентарни и президентски избори в два тура. След това намаляват, а на вота “2 в 1” на 9 юни, когато гласувахме за национален и Европейски парламент, те са общо 105. За период от 6 години осъдени на лишаване от свобода, с влезли в сила присъди, са 17 лица, показва справка на Министерството на правосъдието.
На този фон – на последните избори всеки десети е бил готов да си продаде гласа, според данните от представително проучване на “Галъп Интернешънъл”, проведено между 24 май и 4 юни, сред 1003 пълнолетни граждани.
“Малко по-високи са дяловете на съгласие сред хора, които имат икономически затруднения, с ниски доходи, от малки населени места, различни етнически общности също отговарят в по-голяма степен, че биха продали гласа си. Също така хора с ниско образование. Общо взето хора, които подлежат на контрол. Този въпрос, който сме задали преди изборите на 9 юни, е задаван и предишни години, да речем през 2019-а и резултатите показват абсолютно същите отговори. Тези 11 на сто, ако ги сметнем като хора, отговарят на около 600 000 пълнолетни граждани, но трябва да имаме предвид все пак, че тези, които отговарят “не знам” не сме сигурни, че не биха постъпили по същия начин и тази бройка да набъбне до 800 000 и повече”, обясни Яница Петкова от “Галъп интернешънъл болкан”.
Социолозите напомнят, че колкото по-ниска е избирателната активност, толкова повече купените гласове ще изкривят крайните резултати.
Новини от mignews.info