115 млн. лв. годишно по-малко осигуровки при закриването на базови централи и мини в Югозападния въглищен регион

Осигуровките на енергетиците и миньорите от топлофикациите и мините от областите Перник и Кюстендил, които внасят техните работодатели осигуряват на държавния бюджет около 115 млн. лв годишно. Изчисленията са направени на база на справката от Националния статистически институт въз основа на броят заети в енергийните предприятия в региона и средната брутна заплата.

„Топлофикация Перник“ като един от най-големите предприятия за област Перник осигурява 600 работни места. В ТЕЦ „Бобов дол“ работят 900 човека. Останалите заети са в мините и всички транспортни и логистични фирми, както и тези, извършващи монтажните дейности. Общо събрано над 6100 души за пряко засегнатите заети. Не пряко заетите в транспорта, ремонт и поддръжка, доставка на резервни част и др. надхвърлят 5 000 човека.

Енергетик с нето заплата под 1900 лева има над 500 лв удръжки за социално, здравно осигуряване и др, а неговият работодател около 900 лв в зависимост категорията на труд.

„Не за такава социална справедливост се обещаваше годините наред. Вземат ни перспективата, застрашават пенсиите с огромна дупка в бюджета, младите ясно ще се оправят сами. Срещу всеки закрити 1000 работни места измислените им проекти ще открият най – много 50. При това застрашавайки националната сигурност“, коментират енергетиците.

Преди време кметът на Дупница Методи Чимев подчерта, че централата заработва 20 % от брутния вътрешен продукт на областта и дава работа на над 1000 човека от община Дупница. Детелина Борисова, зам.-кмет на Бобов дол също беше категорична, че „ Без ТЕЦ- а общината загива!“

Останалите средства, влизащи в държавния бюджет от третия голям въглищен региона Стара Загора, надхвърлят 300 млн. лв

И в трите региона са категорични, че трябва да бъдат предвидени средства и за допълнителни обучения, които да позволят на работещите да се преквалифицират, още повече, че последвалите промени ще се отразят и върху други сектори на икономиката. Трите териториални планове за справедлив преход не дават перспектива нито за работещите, нито за икономиката на България, а за справедливост не може и дума и да става.