Адвокат Любомира Минкова от Бургас, свидетел, бивш следовател, разказва за бруталната касапница на АМ Тракия от първо лице:
Намирах се преди минути сред огромно задръстване, уплашени хора, полиция, смачкани коли, пострадали хора на някакъв разклон за Зимница. И в двете посоки за движение по т.нар. АМ „Тракия“ има някаква нереална картина на смазани души, ламарини, ужасени човешки лица, полиция, пушеци, заклещени хора и страшен студ в зловеща мъгла. А малко по-рано, просто пътувах за дело в София и си мислех за моят 10.11.1989г.
Сега вече грам не ме интересува тази дата и без това тя няма значение за моят живот.
В душата и сърцето ми са всички тези мили, трудолюбиви момчета, не знам от къде тръгнали рано сутринта, които пищяха в полето и ми казаха със сълзи: „Ние отивахме на работа, да изкараме нещичко“. Сред тях имаше сигурно и юноши, все млади мъже, всички с лица на добри трудолюбиви хора.
Обръщам се към вас с една молба!
Докато чакахме линейката с другарите на младото момче Бранко и попивахме кръвта от лицето му, се молех за него и всички пострадали хора. Тези малки момчета, които бяха с Бранко са исполини, които зъзнеха и не усещаха собствените си рани. Въпреки ужаса и студа, поне пет човека от тях хвърлиха своите якета, за да покрием на мократа земя Бранко, който трепереше подгизнал в канавката. Тези момчета, не им знам имената, които плачеха и завиваха Бранко са големи смели човеци. С тях галихме момчето, което много страдаше от травмата на главата си. Те го прегръщаха, а аз само му казах: „Бранко, ти си силно момче, ще се оправиш, само дишай миличък и не си пипай главата“. Такива задружни момчета не съм виждала от времето, когато бях следовател. Зъзнеха, зъзнеха в студа, но заедно, къде със сълзи хаотично, къде с марли и бинтове в някакъв порядък му попивахме кръвта от зейналата рана в главата.
На близките на Бранко мога да кажа едно! Той ще се оправи. Бранко е смело момче и е с хора, на които той е свиден. Задружната помощ на хора, които те обичат е най-голямата сила на човека. Сега Бранко е с медиците и най-вече със своите верни приятели.
А към всички вас мили хора се обръщам с една молба!
Запалете свещица за здраве за Бранко и всички хора, които още чакат помощ в този ужасен кошмар!
Черен 10.11.2026г
После Минкова допълва своя разказ с коментари под мнения на своите приятели:
Толкова мъка видях наведнъж, такова страдание, че ми се скъса сърцето. Аз съм била шест години следовател. Никога не съм страдала така силно, както когато отида на пътно-транспортно произшествие. Защото там директно се сблъскваш с най-нелепото, най-безсмисленото човешко страдание. Не съм преживяла и до днес събития отпреди 26 години. Дано бедните хорица, а разбирам, че са десетки да се оправят.
Ние бяхме трета здрава кола. Аз нямах представи за мащаба на тази трагедия, но както пътувахме видях пред нас на около 80м. спрял товарен автомобил и един човек зад него ни махаше със все сили, облечен със светлоотразителна жилетка да спрем. Той и други хора отстрани по мантинелите махаха и ние спряхме безопасно. Те ни спасиха живота. Аз не знаех какво се е случило, но видях автобус с врязал се в него товарен автомобил. Той беше в отсрещното платно. На пътя стояха хората от автобуса с куфарите си. Тогава разбрах, че и в двете платна за движение има катастрофи и инстинкттивно излязох от колата. Когато изминах 30 м. напред видях страшен апокалипсис. Долу в дерето беше това мило момче Бранко и аз реших, че момчетата, които му помагат са твърде малки и слязох. Винаги съм плакала, когато ходех на ПТП със загинал преди 20 години. Най-безсмилената и жестока човешка смърт е това. Днес плаках от безсилие, че не съм лекар и не мога да облекча болките на Бранко и другите момчета от неговият аввтомобил, който беше кацнал полуобърнат в дерето. Дано лекарите и Господ спасят това момче и всички пострадали хора.
Ходила съм десетки пъти на произшествие. Най-много съм страдала в тези мигове, когато съм видяла без време прекършени животи, за един миг, когато някой нанякъде е тръгнал и е имал още задачи тук на земята. Аз изпитах огромно чувство на безсилие, че не съм лекар, че не мога да облекча болката на хората и психическа и физическа. Толкова човешки съдби се събрахме на едно място в обща беда. И толкова хора махаха със светлотразителни жилетки, на тези които приближават. Благодаря на тези хора, защото те спасиха и нашият живот. Дано Господ и лекарите помогнат на всички ранени, на Бранко и неговите спътници, защото горките момчета бяха тръгнали на работа, а всички бяха с тежки травми. Дано всички хора оцелеят от травмите си.
Фейсбук, 10.11.2026
Снимка на адвокат Минкова е от нейния личен фб профил
Bnews.bg