Силата на Пеевски във войната му с Доган е в негласната, но очевидна подкрепа на Борисов

РАЗМИШЛЕНИЯ, които не натрапвам никому като абсолютна истина.

– Мутроидната бруталност на Пеевски превърна иначе омразния Доган в симпатичен герой, в мъченик.

– Доган и кохортата му излъчват слабост, безсилие. Воюват с “декларации” и “мирни протести”. Доган не борави със смислени послания и аргументи. Не може да обясни логично как така в рамките на три месеца от “феномен”, Момчето стана “злодей”, похитител на партии и бизнеси.

– Доган губи мача, защото не излиза отпред, а тика нехаризматични лидери като Кючюк и Чакъров. Въпросът е дали самият Доган изобщо е адекватен, за да излезе отпред.

– Силата на Пеевски е в негласната, но очевидна подкрепа на Борисов. Тази подкрепа обаче тежи на самия Борисов като котва и тепърва ще му бъде припомняна.

– Борисов се е снишил като Тодор Живков насред перестройката, чака бурята да го отмине. Е, няма да го отмине, както сочи историята.

– Следващият в черния списък на Пеевски е президентът Радев. После – Борисов. Момчето играе ва банк, ще разчиства всички “иконични” високорейтингови фигури.

– Отвратителната реалност ще отблъсне нови и нови критично високи маси от вота. Изборите на 27 октомври ще са с рекордно ниска активност – вероятно между 20 и 25%.

– В същото време не съществува революционна ситуация, при която управляващата мафия да не може, а потиснатите класи да не искат да живеят постарому (както го е формулирал др. Ленин). Обратното – и мафията, и народът агонизират в стереотипа, не предприемат нищо съществено за промяна, а просто по българска традиция изчакват форсмажор или намеса отвън да разрешат конфликтите.