Радев сезира Конституционния съд за промените в основния закон

Президентът Румен Радев очаквано сезира в понеделник Конституционния съд заради промените в основния закон, които бяха приети от парламента на 20 декември.

„Президентът счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание (ВНС)“, посочиха от „Дондуков“ 2.

Мотивите на Радев

Президентът счита за противоконституционни разпоредбите, даващи право на хора с двойно гражданство да бъдат народни представители и министри, възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на ръководства на държавни органи, реда за назначаване на служебно правителство, както и разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание.

По отношение на промените в Глава шеста “Съдебна власт“ се оспорва новият ред за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, който позволява това да става и без издаване на президентски указ.

Според държавния глава всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Президентът оспорва и следваната от законодателя процедура.

“Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)“, посочва в мотивите си държавният глава, противопоставяйки се на прибързаното приемане на конституционните изменения с минимално изискуемо мнозинство и без обсъждане по същество.

Промените

Промените ограничават правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.

Служебен премиер вече ще се избира от ограничен списък от хора – председател на Народното събрание, управител или подуправител на БНБ, председател или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или негов заместник. Парламентът ще продължи да работи и след назначаването на служебен кабинет.

Одобрените промени предвиждат разделяне на Висшия съдебен съвет на две, както и намаляване на мандата на главния прокурор – от 7 на 5 години – без право да бъде избиран повторно.

Освен това българи с двойно гражданство вече могат да бъдат избирани за депутати и министри.