В германското право фигурата на особения представител (Sonderbeauftragter) се използва в контексти, при които държавата временно упражнява надзор или контрол над стратегически компании, но винаги при наличие на съдебен контрол.
Законът ясно предвижда, че всяко назначаване и действие на този представител може да се оспори пред независим съд.
Освен това, Германия прилага този модел в рамките на европейското право и под постоянен надзор от Европейската комисия, за да се избегнат нарушения на собствеността и инвестиционните права.
В България, обаче, приетият набързо ad hoc законопроект за “особен управител“ на “Лукойл“ отиде в съвсем друга посока и няма тази защита. Липсва съдебен контрол, което означава, че назначаването на “особен управител“ може да се извърши с административно-политическо решение без независим надзор. Това е в противоречие с чл. 56 и чл. 120 от Конституцията, които гарантират правото на защита и достъп до съд.
Подобен подход може да се тълкува като незаконна намеса в частната собственост и да се квалифицира като национализация без компенсация – нещо, което е забранено от Европейската конвенция за правата на човека (чл. 1, Протокол №1).
Съществува и риск от арбитраж и международна отговорност. “Лукойл“ може да се позове на Договора за енергийна харта, който защитава инвеститорите от дискриминационни и неправомерни държавни действия.
Подобни казуси вече са стрували на държави милиарди евро, включително на Испания и Чехия.
България може да бъде осъдена за нарушаване на международни инвестиционни гаранции, тъй като липсата на съдебен контрол прави мярката непропорционална и произволна.
OFAC (Office of Foreign Assets Control) е изключително стриктен орган, който следи спазването на санкции. Ако българската държава въведе механизъм, който де факто заобикаля санкционния режим или създава параван за продължаване на операции, свързани с лица или структури под санкции, това може да бъде възприето като саботаж на американската политика.
САЩ със сигурност няма да приемат такъв подход, особено ако изглежда, че се използва “особен управител“ като инструмент за политическо прикритие, а не за прозрачност.
Съдебният контрол е конституционно задължителен и липсата му прави акта уязвим. България рискува международен арбитраж и загуба на милиарди, които ще бъдат платени от българските данъкоплатци.
Геополитически, подобен ход може да влоши отношенията ни със САЩ и ЕС, които изискват спазване на правовия ред, дори в контекста на стратегическа енергийна сигурност.
Стоян Тончев, собственик на ЛибертаБГ
Bnews.bg