През отиващата си година местните данъци и такси са актуализирани в 40-50 общини. За 2026 г. не очакваме това да е масово в общините, защото беше направено през настоящата година. Това заяви пред БНР Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България.
Местните данъци и такси могат да се променят само веднъж годишно – в началото на календарната годината, напомни тя и уточни, че ако някоя община прави промени в местните си данъци за следващата 2026 г., то това трябва да бъде направено сега през октомври и ноември след едномесечно обществено обсъждане с гражданите на съответната община.
Бюджетите на общините се състоят от държавни субсидии и приходи от местни данъци и такси, обясни Георгиева в предаването „Преди всички“. По думите ѝ държавните субсидии са около 80% от общинските бюджети. Затова тя твърди, че България е най-централизираната държава по отношение на местните финанси в ЕС.
„Там, където имаме натрупани излишъци, то е защото общините имаме ограничения как да ползваме средствата, които идват от държавния бюджет. Нормално е към средата на годината да не сме похарчили всички средства, които държавата ни е дала, защото годината тече в момента, не всички средства от държавата все още са инвестирани – за някои от тях се провеждат обществени поръчки. Това обяснява по-големите наличности по нашите сметки. До края на годината всеки месец тези средства ще бъдат разходвани“, коментира изпълнителният директор на НСОРБ.
Тя подчерта, че няма никакво забавяне в държавните трансфери. По-трудно вървят плащанията по Националната инвестиционна програма, съобщи Георгиева и добави:
„Там обемът от проекти е огромен. Там общините подават хиляди искания за плащания към централните администрации и на някои места се регистрират забавяния“.
Общините все още нямат информация как ще се разплащат средствата, които ще финансира ББР. Не са публикувани документите, на базата на които това ще става, посочи Силвия Георгиева.
Реклама
По думите ѝ в рамките на тази година към общините по Националната инвестиционна програма трябва да бъдат разплатени 1,650 млрд. лв. – 750 млн. са от държавния бюджет, а 900 млн. са от ББР.
В момента върви разплащане на средствата от държавния бюджет, а след тяхното изчерпване очакваме общините да получат указания как ще продължат плащанията от ББР. Общините имат проекти за разнообразна базова инфраструктура, коментира директорът на Сдружението на общините. По думите ѝ промени в Националната инвестиционна програма могат да се правят само чрез промени в Закона за държавния бюджет. В момента това не може да стане – ще бъде направено от 1 януари 2026 г., категорична бе тя.
И допълни, че общините следва да прегледат проектите си, да приоритизират най-важните проекти за водоснабдяване и съответно те да бъдат заложени в Закона за държавния бюджет“.
НСОРБ е един от членовете на Борда за водната криза. Според Силвия Георгиева има нужда от такава координационна структура.
„Надяваме се, че тя ще функционира енергично и последователно. Кметовете са хората, към които гражданите се обръщат по всеки въпрос – те са изключително загрижени, отговорни и търсят всякакви възможности, за да реализират необходимите ВиК инвестиции заедно с държавата, така че всеки да има вода“, каза тя.
По думите ѝ средствата, отпуснати от европейските фондове, са много повече от 1 млрд. Те се инвестират във ВиК инфраструктурата от държавните ВиК оператори. Общините получават финансиране за своите ВиК проекти от Националната инвестиционна програма, уточни тя.
„Задачите пред общините се изпълняват регулярно. Всички общини не само имат желание, но го правят ежедневно и отговорно в рамките на наличното финансиране. Всеки кмет полага ежедневни усилия, за да може хората да имат добро качество на живот, което включва и достъп до чиста питейна вода“, посочи Георгиева.
Narod.bg