Нешка Робева: Господин Джокович, извинете човека, който поиска да получи част от славата ви

“Извинете, г- н Джокович. Не разбирам защо точно днес трябваше да се развали компютърът ми, ще има много грешки- пиша чрез телефона си. Животът ми премина /почти/ в спорта, признавам тенисът никога не ме е вълнувал особено, моят спорт е свързан с музика, танц, жонглиране и т. н.

Започнах да следя не тениса, започнах да следя Вашите участия, след отказа Ви да се подчините на желанието да Ви наложат нещо, в което дълбоко не вярвате /аз – също, ако това има значение/ и срещу което цялата Ви същност се съпротивлява…

Знаех, че няма да Ви пречупят, защото сте Мъж, спортист, Балканец и не се срамувате, нито страхувате да го заявите на висок глас пред цялата крякаща световна тълпа…

Не се срамувате да се наречете сърбин, за разлика от много наши парвенюта /в това число и “свръхинтелигентният” ни DJ/ да се наричат българи и

които завиждат, не на славата, не на парите, а най-вече на това, че можете и сте свободен Човек.

Човек и след това спортист! Че можете да се откажете от един осигурен, охолен, безоблачен живот в името на спорта и най-вече в името на каузата, която чрез спорта защитавате и която за съжаление мнозина не разбират…

Впрочем малцината, които я разбират /извън народа и Родината Ви/, не могат да преглътнат, че го правите по един неповторим начин, понякога през смях, закачка, понякога през сълзи… Но винаги с вяра и самочувствие на победител…

Гледах Вашето участие на Олимпийските игри, радвах се на победата Ви, както на нашите деца, нощи наред танцувах и тананиках песните, заедно с Вас, посрещнах Ви в Белград… След кошмара, наречен откриване на ОИ, след гаврата с жените в бокса, след отнетото право да представят Родината си на руските и белоруски състезатели и мълчанието на участниците, Вие ми върнахте вярата в смисъла на спорта. Бладодаря Ви!

Благодаря и за честта, с която ни удостоихте, за прегърнатата кауза, за радостта, с която препълнихте залата и сърцата ни… Признавам, че не съм любител на Камелия, нито на музиката й, но се срамувам от простащината, от която не се срамуваме и без мяра изливаме от всички възможни медии, фейсбуци и тем подобни места…

Показно и без мяра демонстрираме отвращение от “чалга музиката”, потънали в същото поведение… Била съм многократно в Сърбия, познавам гостоприемството Ви… Имах и имам изключителни приятели, благодарение на спорта в цял свят, но сръбските, турските, румънски, гръцки, балканските приятелства, са друго нещо, те са специални – незабравими…

И още веднъж, извинете човека, който поиска да получи част от славата Ви, отърквайки се от Вас, той не е българин, той не е балканец, той и нему подобните са само подражатели на “модното”, наричайки го модерно, наричайки го култура, без да проумяват, че липсата на лична култура, култура в поведението, в общуването – в ежедневието, с поканения гост, дори да не е като нас, издава същността им на простаци…

Убедена съм, че Балканите и нашите страни носят в себе си енергия, култура и устои, по-европейски, но и по-различни от тези, които се смятат за високо цивилизовани, но със садистично удоволствие рушат традиции, налагат щампи, опитвайки се да унищожат всякакво свободомислие и различност.

Балканите ще заживеят заедно, убедена съм в това, когато се родят повече последователи на Джокович, които могат да кажат: “Благодарим ти брате”.

Мнението е на Нешка Робева и е публикувано на личната й страница във Фейсбук.