Кокошкарски трик: Търговците намаляват грамажа, но цената остава
Така поскъпването се премества от етикета върху грамажа
Търговците не се отказват от всякакви стари трикове, които, на гърба на клиента, да им докара повечко печалба. Един от най-често срещаните е шринкфлацията – звучният термин означава, че се намалява количеството в опаковката, като се запазва същата или почти същата цена. Така обаче купувачът изпада в заблуда и тази практика няма как да бъде коректна.
За нелоялните търговски практики обясни председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ инж. Андрей Велчев. Той предупреди потребителите, че има цял набор търговски практики, които усложняват разбирането на реалната стойност на продуктите в България и трябва да се внимава при пазаруване.
По думите му потребителите могат да защитят интересите си, като сравняват цената за килограм или литър и следят внимателно условията на промоциите.
Той обяснява, че един от най-видимите примери е намаляването на грамажа при запазване на същата или почти същата цена. Опаковката изглежда позната, продуктът стои на същото място на рафта, цената не прави впечатление, но вътре вече има по-малко. „Потребителят вижда цената от вчера, но невинаги забелязва, че количеството е по-малко.
Така поскъпването се премества от етикета върху грамажа. Реалната сметка излиза, когато сравним цената за килограм или литър“, коментира той. Практиката е известна като шринкфлация.
Проблемът обаче вече провокира законодателни реакции в Европа. Италия например работи по правила за специално информиране на потребителя, когато количеството в опаковката е намалено, а цената остане непроменена или се увеличи. Австрия също е разработила правила срещу т.нар. подвеждащи опаковки. От сдружението посочват, че проблемът обаче не се изчерпва с количеството.
Сред практиките, за които потребителите трябва да следят внимателно, са промоции, при които отстъпката не се начислява на касата, рекламни изображения, оставящи впечатление, че даден продукт участва в намалението, когато това не е така, трудно забележими условия за използване на купони, както и разминаване между очакваната и реално платената цена.
Това не е само хипотетичен риск. „Промоция, която потребителят разбира по един начин пред рафта, а на касата се оказва нещо друго, не е добър модел на прозрачна търговия. Не може да очакваме всеки човек да бъде счетоводител, юрист и математик, докато си купува сирене и хляб“, коментира инж. Велчев.
Друг проблем е опаковката. Намаляването на количеството може да стане, без външният ѝ вид да се промени съществено. Така потребителят разпознава стария продукт, но всъщност купува ново количество. Именно затова в редица европейски държави се обсъжда или въвежда изрично обозначаване на шринкфлацията.
Наблюденията на сдружението чрез платформата „Разбивка.бг“ показват и друг феномен – един и същи продукт може да бъде предлаган на различни цени в различни населени места, включително в обекти от една търговска верига. Самото наличие на различни цени не означава автоматично нарушение – върху тях могат да влияят логистика, местна конкуренция, наеми, конкретни кампании и други фактори.
Според организацията големите разлики трябва да бъдат достатъчно прозрачни, за да може клиентът да прави информиран избор. „Когато говорим за основни храни, прозрачността е особено важна. Нашата задача не е да определяме административно кой колко да печели. Задачата е човекът да знае колко плаща, за какво количество плаща и как тази цена се съпоставя с останалите предложения на пазара“, казва Велчев.
Новини от mignews.info