В България никой не съди покровителя зад обществената поръчка
И тези дни нищо ново под слънцето – районните кметове на Младост подадоха оставка поради намеса за корупционни практики. Анонимен запис, за който се твърди, че е между напусналия ПП кмет на столичния район „Люлин“ Георги Тодоров и арестувания вчера зам.-кмет на София Никола Барбутов, бе изпратен до десетки български медии тази седмица. Двамата мъже обсъждат „екипи за поръчки“, партийна издръжка и възможности за „помощ“ при кандидатстване по обществени поръчки.
И отново партийните лидери отрекоха да са запознати със събитията, коментирани в записа. Подобни записи и разкрития не са нещо ново – те се повтарят вече с години.
А, арестуваните или подсъдими в последните години по такива казуси са: зам.-кмета Никола Барбутов, Десислава Иванчева (6 – годишна ефективна присъда), Георги Иванов (бившият кмет на Хасково) – 2 години условно, Ральо Рашев (бивш районен кмет на Пловдив) – години условно, Цвятко Балабуров (кмет на село Тъжа) – 3 години условно за склоняване към проституция и т.н. и т.н. Примери още много.
Но какво липсва тук? Какво винаги усложливо се пропуска и сякаш не съществува? Партийните лидери на въпросните партии. За да премине една обществена поръчка процеса за одобрение играят много ключови фактора, хора и позиции. Един от тези фактори е управляващият партията. Обществените поръчки често се разпределят чрез предварително договорени „екипи“, които си поделят порциите от парите на държавата. Тези екипи включват чиновници, представители на фирми и партийни покровители, които гарантират, че договорите се дават на предпочитани лица. И как така винаги те (управляващите) не са замесени? Как така никой не съди покровителя зад обществената поръчка? Как така един не „порастърси“ Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски, Васил Божков, Цветан Цветанов, Румен Овчаров, Красимир Гергов, Иво Прокопиев, Гриша Ганчев, Антон Стефов, Румен Гайтански и т.н.?
Тези записи, които уличават Кирил Петков и Асен Василев, също не са първи. Как така все още никой не ги „разтърсва“, а горят само малките районни „бушони“? Е, да де, ама без поръчителя няма как малкият „бушон“ въобще да светне, та в този смисъл питам – няма ли кой да осъди поръчителя или просто всички вече работят за поръчителя?
Николай Чакъров
Новини от mignews.info