Кой кум, кой кмет… Румен Радев овладява десетки общини без избори (видео)

Созопол e “най-прогресивната“ община в България. Лидерът на общинската структура на партия „Прогресивна България“ е и зам.-кмет на общината. Самият кмет е в инициативния комитет на Илияна Йотова.

Цели четирима общински съветници, плюс други съветници, плюс редови общински служители са учредители на структурата на „Прогресивна България“ в Созопол.

В община Родопи, област Пловдив, председател на структурата на „Прогресивна България“ е самият кмет на общината. Така е в Кричим, знае се. В Златарица структурата оглави бивш кмет, който е… брат на настоящия. В Белоградчик лидер на общинската структура е зам.-кметица. Отново зам.-кмет е председател на местната организация на „Прогресивна България“ в Смядово. „Прогресивна България“ има в Сандански двама лидери. Единият от тях е председателят на общинския съвет. В Хайредин: лидерът си е един – също шефът на общинския съвет.

Кой кум, кой брат, кой кмет или зам.-кмет… – бавно и полека първенци в местната власт се оказват и първенци в партията на Румен Радев, без тя да е участвала в местни избори.

На 11 септември самата „Прогресивна България“ обяви, че вече има 251 общински и районни партийни организации и 6348 членове. Това е внушителна местна мрежа за формация, която само преди месеци се яви на парламентарни избори като коалиция, а впоследствие се превърна в партия. За местната политика обаче още по-важни от броя членове са имената, които започват да се появяват около нея.

Най-чистият пример е Атанас Калчев. Той е кмет на Кричим още от 2007 г. и председател на „Движение нашият народ“ – една от трите формации, с които през март беше регистрирана коалиция „Прогресивна България“. Калчев беше и кандидат за депутат от ПБ в Пловдивска област. След парламентарния вот получи възможност да влезе в Народното събрание, но се отказа от мандата и остана начело на Кричим.

Още по-показателен е случаят с община Родопи. Павел Михайлов спечели втория си кметски мандат през 2023 г. с 66,42%, тогава като кандидат на местна коалиция „БСП за България“, в която участваха още „Левицата!“ и „Български възход“. На 28 август тази година близо 60 учредители го избраха за председател на общинската организация на „Прогресивна България“.

Подобен модел се забелязва и на по-ниско ниво в общинските администрации. В Смядово заместник-кметът Иван Кюркчиев стана председател на местната организация на ПБ. Любопитното е, че кметът Иванка Петрова продължава да е от ГЕРБ и присъства на учредяването, без да обявява напускане на партията си.

След парламентарните избори ПБ привлече и представители от ръководствата на други общини. Заместник-кметът на Ямбол Енчо Керязов премина в националната политика, а заместник-кметът на община Тунджа Стоян Петков също получи депутатски мандат. Това показва друг механизъм – партията набира кадри, които вече имат позиции, административен опит и разпознаваемост по места.

Нова и още по-широка картина се появи през септември около инициативния комитет, издигнал Илияна Йотова и Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент. „Прогресивна България“ официално подкрепя кандидатурата на Йотова, а сред 149-те членове на комитета се оказаха десетки представители на местната власт.

Най-голямата група естествено идва от традиционната левица. Кметът на Гоце Делчев Владимир Москов е един от най-дългогодишните управници в страната – през 2023 г. спечели осми мандат с 74,54% като кандидат на „БСП за България“. Димитър Здравков в Садово спечели още на първия тур с 81,61%. Донка Михайлова управлява Троян четвърти мандат, след като през 2023 г. получи 77,15%. Любка Александрова в Левски също е четвърти мандат кмет и беше избрана от коалиция около БСП и „Левицата!“.

Към същия политически коридор могат да бъдат добавени Емануил Манолов в Павликени, избран за четвърти мандат от „БСП за България“, и Румен Гунински в Правец, който през 2023 г. получи 84,46%. Кметът на Първомай Николай Митков беше преизбран с над 70% от местна коалиция „БСП за България“, а Пенчо Милков спечели втори мандат в Русе като кандидат на местна коалиция със същото име. Проф. Христо Христов в Шумен също влезе в кметския кабинет през 2023 г. като кандидат на БСП и спечели балотажа с около 71,4%.

Тази група е сравнително лесна за политически прочит – тя идва от пространство, което исторически е близко до БСП и в голяма степен няма огромна идеологическа дистанция до кандидатурата на Йотова. По-интересна е втората група – кметове, които са изградили собствен местен профил и не могат толкова лесно да бъдат поставени под една партийна шапка.

Такъв е Станислав Владимиров в Перник. Той беше избран за първия си кметски мандат през 2019 г. от БСП, но напусна партията през февруари 2023 г. и впоследствие спечели нов мандат от местната коалиция „Движение за просперитет на Перник“. Присъствието му в инициативния комитет на Йотова и Вълчев затова има различна тежест – той вече не е просто партиен кмет на БСП, а политик със собствен местен проект.

Желязко Гагов в Панагюрище е друг пример. Той беше издигнат като независим и след съдебната сага около местния вот спечели новите избори през юни 2024 г. Йордан Младенов в Пещера също беше издигнат от инициативен комитет и през 2023 г. получи 64,74%. Пламен Чернев в Сухиндол е независим кмет, спечелил 75,77%. Людмил Веселинов в Попово се яви от „Граждани за Общината“ и продължи дългогодишното си управление.

Добрин Добрев в Разград е особено интересен случай на местна политика, която прескача традиционните партийни разделения. През 2023 г. той беше издигнат като независим, получи подкрепа от местната коалиция около БСП и ВМРО, а преди балотажа зад него застана и местната структура на ГЕРБ. Днес името му е сред учредителите на комитета за Йотова и Вълчев.

Още по-показателни са имената, които през 2023 г. имаха връзка с ГЕРБ. Диана Овчарова спечели четвъртия си мандат в Ивайловград като официален кандидат на ГЕРБ с 72,68%. Димитър Стефанов се яви за четвърти мандат в Тутракан като независим, но ГЕРБ официално заяви подкрепа за него. И двамата днес фигурират в инициативния комитет за Йотова и Вълчев.

В Бургаска област най-интересни са два случая. Кметът на Царево Марин Киров беше кандидатът на ГЕРБ през 2023 г. и представител на гражданската квота на партията. Сега той лично обяви включването си в инициативния комитет на Йотова, като подчерта, че решението е негово лично убеждение и че иска да бъде „гласът на общините“.

В списъка е и Павел Михайлов от „Родопи“, но при него положението вече е различно – освен че подкрепя инициативния комитет, той е и председател на местната структура на ПБ. Именно такива случаи са най-съществени, ако се търси реалното разрастване на партията в местната власт. Едно е кмет да подпише в подкрепа на президентска кандидатура, друго е да поеме партийната организация в собствената си община.

Подобен процес се развива и през общинските съвети. В Средец например общинският съветник Антоний Дюлгеров беше избран за председател на ПБ, а организационен секретар стана съветничката Ивелина Стоянова. И двамата са избрани в местния парламент от листата на ЗС „Александър Стамболийски“, който има силно присъствие в Общинския съвет. Там партията на Радев не получава кмет наготово, но изгражда структура върху вече съществуваща и разпознаваема местна мрежа.

На много места обаче ПБ тя привлича хора с готови политически биографии – бивши или настоящи представители на БСП, независими кметове, местни коалиции, заместник-кметове и общински съветници. В отделни случаи около подкрепяни от ПБ инициативи застават и фигури, избирани с подкрепата на ГЕРБ. Това дава на формацията достъп до опит, организации и местна разпознаваемост, без да е провеждан нов общински вот.

Темата вече предизвика и ответна реакция от ГЕРБ. Бойко Борисов заяви, че „прогресистите“ обикаляли кметове на неговата партия, заплашвали ги и им обяснявали какво ще ги очаква, ако не преминат към ПБ. Той не посочи конкретни имена или доказателства за твърдението си.