Как е на хартия
Ако се съди по устава на учредената в пълна тайна два дни преди парламентарния вот партия ПБ, кадровата политика на управляващата формация се определя изключително от нейния лидер и премиер Румен Радев и в по-малка степен от Изпълнителния съвет (тясното ръководство на партията). В документа, който стана публично известен едва в края на юни след регистрацията на ПБ в съда, изрично е посочено, че лидерът определя кандидатите за длъжностите, заемани с решение на Народното събрание. Това е квотата на парламента в доста на брой регулаторни органи, Конституционния съд и Висшия съдебен съвет.
Хората за останалите изборни позиции – листите за депутати, от чиито редици са немалка част от назначенията в изпълнителната власт, както и тези за общинските съветници и кметовете се одобряват от централното ръководство. Върху него съществено влияние отново има Радев, доколкото уставът му дава изключителни правомощия сам да определя заместниците си, техните ресори, както и да ги освобождава. Същото се отнася и за другата ключова фигура във всяка формация – човекът, който пряко се занимава със структурите и кадрите на партията, в случая организационният секретар. Той, както и неговите правомощия също са еднолично решение на Радев. Сред избраниците на лидера за негови заместници в партията са председателите на Народното събрание и на парламентарната група Михаела Доцова и Петър Витанов, депутатката Емине Гюлестан и началникът на премиерския му кабинет Николай Копринков. Радев е поверил позицията на организационен секретар на бившия висш кадър на БСП от времето на Корнелия Нинова – Александър Нейчев, който сам твърди, че е човекът, предложил на тогавашния лидер на социалистите кандидатурата му за президент.
Как е на практика
Ако на хартия това следва да е най-близкия кръг от хора, които да предлагат кадри за изпълнителната власт, на практика според депутати по-голямата част от назначенията по различните нива в управлението се правят еднолично от Копринков. Той е на входа на кабинета на Радев и от него до голяма степен зависи и достъпът до премиера за срещи. Копринков се считаше и за основен кадровик на назначените от Радев като президент четири служебни правителства. Неофициално от ПБ казват, че по-малка част от назначенията се правят и от самите министри или шефове на агенции.
Това статукво вече започва да създава напрежение в редиците на управляващите. То се видя покрай смяната на управителя и подуправителя на НЗОК, която управлява над 5 млрд. евро – Петко Стефановски и Момчил Мавров. Първият беше избран от предишното мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС, а вторият беше предложен от ГЕРБ и избран и с гласовете на ДПС. Тогава от „Демократична България“ поискаха оставката на Мавров, за когото имаше доклад на ДАНС, че е лобирал в полза на частна болница, и внесоха решение в парламента за освобождаването му, а от ДПС – на Стефановски. Вече бившият управител веднага заяви, че се оттегля, а Мавров първоначално отказа да го направи, но после размисли. За решението му повлия фактът, че оставката му беше поискана и от депутати от новото управляващо мнозинство. Неофициално от ПБ казват, че причината да не се оттегли веднага е лобирането от страна на Копринков, който се мотивирал с дългогодишните си приятелски отношения с Мавров и дори се опитал да агитира депутати от партията да не подкрепят оттеглянето му.
Новини от mignews.info