Защо Терзиев спечели с фотофиниш?

Напетият атлет Данчо Йовчев разбра, че само колаген не е достатъчен и се усмихна широко, но политическата ни „класа“ и роякът ТВ-винарки отново мигат като невнятни първолаци пред резултатите от втория тур на местните избори.

Снощи популярни лица от анализаторското братство свенливо си признаха, че са очаквали победа за Терзиев с „60 и няколко процента“ в София.

Аз заложих на разлика от 3 до 5 пункта в негова полза. Е, стигна се до фотофиниш. Къде да търсим причините за измъчения успех на кандидата на ПП-ДБ? Защо спечели с кански мъки избори в сърцето на дясна София, от които реално ГЕРБ абдикира авансово с комичната кандидатура на Хекимян. Тук трябва да маркираме няколко основни неща.

Първо, но не задължително в този ред – безличната кандидатура, притежаваща харизмата на наръч дърва, за която се смяташе, че етикетът „млад, богат и успешен технократ“ е достатъчен.

Второ, историята с ДС-дядото, отрязала всякакъв шанс за разширяване на периферията от подкрепа, както на първия, така и на втория тур.

Трето, наследството на ПП, оказвало се бреме, въпреки краткия досегашен живот на партията – най-вече заслугите на Кирил Петков с цялостното му творчество в родната ни политика от появата на харвардци насам.

Изхлузващата се буквално не с дни, а с часове подкрепа за Терзиев доведе до най-жалкия момент. От пиарския арсенал бе извадена темата за етническия произход на опонента. Това се оказа безразсъден опит за ритуално самоубийство с обилен просташки елемент, някак некореспондиращ с общоприетата представа за столичното либерално.

Но, както се казва – имало да става…