Един прост депутат се разпорежда с цялата държава и де факто я управлява

През 2013 г. г-н Делян Славчев Пеевски поиска да стане точно шеф на ДАНС. Не министър, не да оглави някаква друга държавна агенция – не, той поиска именно контраразузнаването. Тогава бяхме толкова възмутени, че някак си не се замислихме какво точно означаваше това.

А то с днешна дата е, че г-н Пеевски обича да е информиран повече от другите и това му дава вълшебна сила. В рамките на ден и половина (мисля), докато беше избран шеф на ДАНС, той влезе в агенцията и какво е правил там, няма данни. Но това е достатъчно време да получи достъп до чувствителна информация и да си тръгне с няколко безценни флашки в джоба.

Този афинитет на г-н Пеевски към информацията обаче днес е слонът в стаята. Един прост депутат се разпорежда с цялата държава и де факто я управлява, а това може да означава само едно – държи всички на повод с чувствителни за тях данни. Няма с какво друго да е. Лицата на цялата жълтопаветна демократична общност се сменят, когато г-н Пеевски им се кара. Станал е особено нагъл сега, когато на всички им е адски важно да пазят репутацията си заради наближаващите местни избори. Очевидно може с една подхвърлена флашка да реши този вот, те го знаят и мълчат.

Не знам всъщност защо г-н Пеевски така брутално изнагля и стана толкова видим напоследък. Но ми прави впечатление, че това се случи след няколко знакови убийства. Особено след убийството на Алексей Петров, за когото се говори, че също е разполагал с огромен масив чувствителна информация, която е можела да размества държавни пластове. Не знам дали има връзка между тези събития, но на Кирчо физиономията особено силно му се изопна след разстрела на Петров.

Просто си разсъждавам с така характерния за българите „втори акъл“.

Елена Кодинова, Фейсбук