„Един ден купонът ще свърши и идва сметката“

Цените на храните ще останат високи и през следващата година. Причините са нарастващите разходи за труд на местните производители, както и високите цени на вноса. На този фон ръстът на заплатите ще се забави заради стремежа на частния сектор да запази конкурентоспособността си. Това са част от изводите в есенната макроикономическа прогноза на ЕК за страната ни през следващата година.

Според финансиста Левон Хампарцумян, който говори в ефира на „Пресечна точка“, бюджетът е направен така, че да задоволи колкото се може повече бъдещи избиратели на управляващите.

“Това никой не го казва, но е истината. Защото политиците имат две цели – едната е да имат достъп до разпределението на публичните пари, втората – правейки това, пак да бъдат избрани”.

Финансистът е на мнение, че има повече от един начин да се направи бюджетът. “Лошото е, че е дефицитен”.

“Правителството казва, че догодина вече няма да прави тези неща. Но ние не знаем в каква макроикономическа и геополитическа обстановка ще се намираме. Разумното правене на един бюджет е в добри години, в каквито ние се намираме в момента – икономиката расте, а дългът все още е нисък”, обясни той.

Според Хампарцумян сме в парадоксалната ситуация публичният сектор да плаща по-високи заплати, отколкото частния сектор. “Това не е естествено”.

“България е все още с доста нисък външен дълг. Влизаме в еврозоната, имаме растеж. Външните банки ще ни дадат кредит, но един ден купонът ще свърши и идва сметката. Тогава, ако нямаме с какво да платим и тези пари не са били инвестирани в нещо, което генерира нови приходи, ще трябва пак да се затягат колани и да се намаляват пенсии. Ще се случи нещо подобно на ситуацията в Кипър, Гърция и Румъния”, коментира той.

Финансистът обясни, че икономически трудности, когато човек е свикнал да му е по-широко около врата, не са приятни.

Хампарцумян коментира и думите на Кристалина Георгиева за имотния пазар. “Невероятната експанзия на ипотечното кредитиране крие рискове, защото имотният пазар е първият, който пада, когато настъпят кризи или стагнации в икономиката. Той е и последният, който остава, но не може да ядем тухли и керемиди”.

“В България имаме разбирането, че трябва да притежаваме жилища. Ако човек възнамерява да живее в него, малко си е надценил възможностите, но ще оцелее. Но този, който го е взел за инвестиции, трябва да знае, че инвестира в една изключително волатилна и податлива на всякакви външни влияния сфера. И може да загуби много пари”, предупреди Хампарцумян.