На пръв поглед Франция е явен фаворит в група I, но зад нея има изключително любопитна битка между Сенегал и Норвегия, а Ирак се завръща на световната сцена след 40 години чакане. Това е група не само с големи имена, но и с напълно различни футболни идеи. Франция влиза с опита, класата и дълбочината на отбор, който вече знае как се печелят големи мачове. Всеки измежду Сенегал, Норвегия и Ирак обаче има своя собствена мотивация да се докаже на най-голямата футболна сцена.
ФРАНЦИЯ
След титлата през 2018 година и финала през 2022-ра „петлите“ ще преследват трето поредно участие в сублимния мач на турнира – постижение, което би затвърдило тази генерация като една от най-силните в историята на националния футбол. Това ще бъде и последният голям турнир за Дидие Дешан начело на тима, което добавя още един емоционален пласт към френската кампания.
Класата на Франция е очевидна. Килиан Мбапе остава лицето на отбора и футболистът, който може да реши всеки двубой. До него Майкъл Олисе и Усман Дембеле дават широчина, непредвидимост и изключителна индивидуална класа, а дълбочината в почти всяка зона е плашеща за съперниците. Това е отбор, който може да контролира мача, но не е зависим от продължително притежание. Франция умее да чака, да затваря пространства и да удря в точния момент.
СЕНЕГАЛ
Сенегал е един от най-сериозните африкански отбори на това световно първенство. „Лъвовете от Теранга“ вече имат история на голямата сцена – четвъртфиналът през 2002 година остава най-силният им момент, а отборът продължава да се възприема като състав, който може да играе умно и да дебне своите възможности.
Сенегал се класира без загуба и завърши на върха в своята квалификационна група в Африка. Това говори за стабилност, но и за характер. Отборът не е изграден само около едно име, макар че Садио Мане продължава да бъде символът и голямата емоционална фигура. За него това вероятно е последен голям турнир на подобно ниво, което прави мотивацията още по-голяма.
НОРВЕГИЯ
Норвегия се завръща на Световно първенство след почти три десетилетия очакване и го прави с отбор, който вече не изглежда като симпатичен участник, а като реална заплаха. Квалификационната кампания беше впечатляваща – осем победи от осем мача и 37 отбелязани гола. Това не е просто добро представяне. Това е демонстрация.
Всичко логично започва от Ерлинг Холанд. Нападателят е един от най-безмилостните реализатори в световния футбол, а селекционерът Столе Солбакен е изградил структура, която максимално използва неговите качества. Неслучайно inbet ПУНКТ има няколко предложения, които са пряко обвързани с неговото представяне. Норвегия не просто търси Холанд с дълги топки. Отборът създава ситуации чрез преса, отнемане, бърза вертикалност и атака на свободните пространства.
Мартин Йодегор е другата ключова фигура. Неговото усещане за пас между линиите, контрол върху темпото и способност да намира Холанд в точния момент превръщат Норвегия в далеч по-разнообразен отбор. Антонио Нуса добавя скорост по фланговете, а Александър Сьорлот дава още един аргумент в предни позиции. Това е атака, която може да тормози всяка защита в групата, а и в елиминациите.
ИРАК
Ирак е аутсайдерът в групата, но историята на страната е една от най-силните емоционални линии на Мондиал 2026. За първи път от 1986 година насам иракчаните ще бъдат част от световни финали, а самото класиране вече е огромен успех. Пътят до турнира беше дълъг и труден, но победата над Боливия във финала на междуконтиненталния плейоф върна Ирак на най-голямата сцена.
Отборът на Греъм Арнолд няма да бъде лесен за пречупване. Ирак играе организирано, търпеливо и с нисък блок, като основната идея е да затвори пространствата, да изнерви съперника и да чака своя момент за контраатака. Това може да не звучи зрелищно, но в турнирни условия подобен стил често е много неприятен. Зидан Икбал и Али Ал-Хамади са сред имената, които могат да дадат повече качество в преходите. Ирак няма индивидуалната класа на останалите три отбора, но има дисциплина, компактност и силна мотивация.
Kliuki.bg