Как САЩ си играят с България чрез Пеевски, Борисов, ПП–ДБ и ДПС!
Знаете ли какво всъщност се крие зад онази „аварийна“ General License No. 130 от OFAC, зад „спешното“ законодателство за Лукойл и зад трудните коалиционни формули?
Не е просто бизнес. Това е нова геополитическа конструкция, в която Пеевски, Борисов, ПП–ДБ и ДПС са звена от една и съща система.
И така …
- OFAC пуска General License No. 130, който разрешава транзакции с някои дружества на „Лукойл“ в България дори в рамките на санкции. Това означава, че американската администрация не иска разпад на снабдителната система, а контрол над нея.
- Българският парламент реагира – гласува законови промени, които улесняват управлението на рафинерията в Бургас, чрез държавно участие.
- Възниква политическа схема, която комбинира външен натиск и вътрешна конфигурация, за да създаде нов архитектонски ред на властта в България.
Защо Пеевски е ключова фигура:
- Пеевски е санкциониран от САЩ („Магнитски“), но не е отстранен. Защо? Защото е нужден — като посредник, изпълнител и гарант на механизми, които позволяват на стратегически активи (като Лукойл) да продължат да функционират под контрола на определени мрежи.
- Той остава зависим: санкциите не му взимат функциите в България, а го поставят в позиция, в която неговата власт е силно управлявана от вън (САЩ) и вътре (политически мрежи).
Как Борисов, ПП–ДБ и ДПС влизат в играта:
- Борисов – държи институциите и парламента стабилни. Той е „административният мениджър“ на системата: осигурява бързи законодателни решения, контрол върху публичните активи и коалиционна стабилност според нуждите на „силите зад кулисите“.
- ПП–ДБ – представляват лицето на „модерната, европейска България“. Те са легитимационната фасада: решенията изглеждат реформаторски и стратегически, дори когато реалната власт остава в ръцете на сенчести мрежи.
- ДПС – е мрежовият стабилизатор. Те имат дълбоки бизнеси, регионални и енергийни връзки. ДПС е мостът между мрежи, ресурси и власт, който съдейства за поддържането на системата.
Как Пеевски влиза в картината:
- Пеевски е подреждан в списъците на американските санкции по инструмента Global Magnitsky/други действия срещу корупция от предишни години; това е публичен факт.
- Парадокс: санкциите го правят официално „токсичен“, но въпреки това именно фигури с негова тежест и канализация в местния бизнес и медия/администрация могат да бъдат използвани като локални гаранти, защото те вече имат “мрежите” и способността да управляват активи и суетата около тях. (Тоест: глобалната „тага“ не премахва техния локален контрол.)
Извод: вместо да бъде изключен от играта, Пеевски остава ключов точков играч, защото именно неговата мрежа осигурява оперативна стабилност — а OFAC и други са склонни в конкретни случаи да дадат временни изключения, за да предотвратят по-широки щети.
И … защо това е опасно:
- Суверенитет на България е компрометиран — не може да има независима политика, ако стратегически активи се управляват през лостове, които са под влиянието на външни сили.
- Корупционната система се легитимира — не чрез открити злоупотреби, а чрез „регулаторни изключения“, законодателни промени и сложни мрежи.
- Обществените институции се израждат — парламентът, администрацията и регулаторите може да се превърнат в обслужващи в система, в която истинската власт е концентрирана.
- Гражданският контрол е изтласкан — когато решенията се взимат „зад кулисите“, демокрацията става формалност, а не реалност.
Какво можем да направим ние българите:
Да изискаме прозрачност по лицензи и сделки — искания до парламента, комисии и публични разследвания.
Да подкрепяме журналистическите усилия за разкриване на мрежите зад Лукойл, Пеевски и високата политика.
Да обединим гражданските инициативи, които настояват за отчетност — не само на хората, но и на институциите.
Да поддържаме информираност и да споделяме фактите — истинската промяна започва с познаването на мрежите, а не само на лицата.
General License 130 и симетричните мерки на други юрисдикции не „реабилитират“ фигури като Пеевски; те просто създават оперативно пространство, в което локални мрежи (Пеевски, ДПС), политическа администрация (Борисов) и публична фасада (ПП–ДБ) координират действията си, за да предотвратят енергиен шок — но в същото време да консолидират власт и контрол. Това е политическа сделка: стабилност за кратко срещу ерозия на институционалната прозрачност и дългосрочен риск за държавността.
Важни документи и източници:
- OFAC – Issuance of New and Amended Russia-related General Licenses (вкл. GL 130)
- OFAC – PDF на General License No. 130
- Reuters – Български парламент отменя президентско вето относно Лукойл рафинерия
- UK OFSI – Общ лиценз за Lukoil Bulgaria Entities
Автор Росица Калинова, личен ФБ профил
Bnews.bg