След всичко изговорено през последните месеци, ми се изясни общата картина и перспективата.
Всички държави, все още нечленуващи в еврозоната, бяха поканени да се присъединят. Само правителствата на Хърватска и България се съгласиха да жертват държавите си за целите на Брюксел. Дянков го каза в пряк текст – с имиджова цел.
От 2020 г. – от влизането на България в „чакалнята“, започна подготовката за еврозоната. Всички правителства от този момент насам работят в тази посока.
Конвергенцията на цените в България и еврозоната е под 60%. Това означава почти двукратно ударно изравняване на цените след влизането на България в еврозоната. Инфлацията, на която се радваме в момента, не е случайна – тя е наваксваща.
Както споменах, всички правителства от 2020 г. насам работят в тази посока. И понеже икономиката не е на нивото на икономиките на големите държави в еврозоната, нашите управляващи вдигат цените административно. Със закони и автоматични формули се вдигат заплатите на партийните активисти в администрацията. Бюрократите разполагат с повече пари, харчат повече и поддържат бизнесите, които са на границата на оцеляването.
Всичко това – добре, но то се прави за сметка на дългове. Тези дългове няма да се изплащат от администрацията, пенсионерите, децата, инвалидите и безработните – консуматорите на дълговете. Дълговете и лихвите ще се изплащат от роботещите в частния сектор, основно среден и малък бизтес.
Хората, които влагат собствените си пари и с труда и времето си плащат масрафа на онези, които получават бонусите.
Асен Василев започна това и ни каза, че пари има предостатъчно – „във вода газим, жадни ходим“. Парите обаче дойдоха от дългове, с които задължи държавата.
ГЕРБ и ДПС продължиха политиката на Асен Василев – обвинявайки го, че е отворил “ кутията на Пандора“. Те обаче не се и опитаха да я затворят.
И тук идва интересната част.
България влиза в еврозоната с дефицит, който е ДВА-ТРИ ПЪТИ по-висок от максимално допустимия според Маастрихтските критерии. Българското правителство харчи (като) за последно. Огромни дългове покриват раздутите заплати на партийната клиентела в администрацията. На хартия обаче дефицитът е 3% и се постига с разни счетоводни врътки – нереалистично повишение на приходите, маскиране на разходите. ЕЦБ е на зор и праща Лагард да ни говори врели-некипели.
Сметката се пада на българския бизнес – по-скоро на тази част от него, която е решила да спазва закона и да плаща данъци и осигуровки. Тази част от хората в България, която не е представена от нито една партия – ни в парламента, ни извън него.
А сега най-същественото.
В момента управляващите се оправдават с Асен Василев и харчат като невиждали. Оттук нататък обаче българският бюджет ще бъде под контрола на ЕЦБ. След година, две или три ЕЦБ ще ни каже – така не става, вдигайте данъци, съкращавайте администрация (това, което се случи в Гърция, което се случва в Румъния в момента).
Така България ще се превърне в типичната държава в еврозоната – с големи дългове, с голяма администрация, с демографска криза, разрешавана с пакистанци и индийци, с високи данъци и нисък стандарт на живот.
Тогава Бойчето ще излезе в кулоарите на парламента и ще ни каже: „Ние давахме колкото можахме, но сега ЕЦБ ни кара да режем. Приди вината беше на Асен Василев, сега е на ЕЦБ. Каквото кажат шефовете – това е!“
И така НИКОЙ няма да понесе отговорност за поредната икономическа катастрофа, а сметката ще я плащат децата на България. И това ще е сметка не за своеволията на Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Пеевски, а за алчността и непукизма на собствените им родители, загрижени за поредната си ваканция.
И както и през 1997 г. – незасегнати няма да има.Тези, които в момента се облажват от държавния бюджет, на стари години ще се опитват да оцеляват в частния бизнес – както в началото на „демокрацията“.
Добре дошли в „клуба на богатите“.
Мая Живкова Роджърс
В проектобюджета се намират различни заровени бомби, произтичащи от
въвеждането на еврошиткойна. .
Например в Приложение 3 има таблица със сумите, които БНБ превежда към
бюджета всяка година. Това е вноската, която БНБ прави всяка година в
държавния бюджет, която е резултат от печалбата от емитирането и
управлението на националната валута ( на технически език се нарича
сеньораж).
За 2025 г. е 281 млн. евро, за 2026 г. е 255 млн. евро, като за
следващите две години е оставено празно. Няма национална валута, няма
сеньораж, няма вноска в държавния бюджет.
Трябва да се има предвид, че всички останали прогнозни полета за 2027 г. и 2028 г. са запълнени –
само тези за „превишение на приходите над разходите на БНБ“ са празни.
Може да имаме две обяснения за подобна ситуация:
- „Печалба“ от БНБ няма да има след като влезем в еврозоната, затова
няма да има и трансфер. Това е най-вероятното обяснение имайки
предвид, че ЕЦБ и националните централни банк от еврозоната реализират
рекордни загуби през последните две-три години (отрицателен сеньораж
от монополното право да емитираш пари – изисква се много голямо ниво
на некадърност, за да постигнеш такъв резултат). - От БНБ и МФ нямат идея какво ще стане точно с активите на борда и
съответно дали и каква „печалба“ може да има. Това не е много вероятно
обяснение, тъй като в скритият от обществото доклад на БНБ за ефектите
от потенциалното членство на страната ни в еврозоната ясно се описваше
механизма на обединяване на загубите от паричната политика в
еврозоната и очакваното негативни влияние върху БНБ (затова и капитала
на БНБ беше увеличен на един милиард евро – да има какво да покрива
загубите).
Както се казваше в българският фолклор „Човека взе парите и каза ще
видим“. В контекста на проведеното в началото на седмицата партийно
събитие със съветските другари в Бояна можем да перифразираме
„К.Лагард взе двата тона злато и каза ще видим“.
PS. К пред Лагард е за „криминал“, а не Кристин
Стоян Панчев
Bnews.bg