Бащата на „примамката“ от пловдивското убийство – русофил, любител на коспиративни теориии и още…

Всички в обществото се питат в какви точно семейства са възпитани децата-убийци от Пловдив, за да извършат подобно чудовищно деяние. Отговор на този въпрос даде фейсбук групата „Капутин“ (общност в социалните мрежи,  подкрепящи либералните идеи, б.а.), която разпространи публичните постове на бащата на момичето, послужило за примамка.

Бащата се оказа отявлен русофил, запален любител на конспиративни истории и очевиден почитател на чашката. Тези разкрития бързо опровергаха политическите спекулации, че родителите са симпатизанти на либералните формации.

В профила му изпъкват редовни гаври с украинските бежанци, расистки колажи срещу мигрантите и бленуване по тоталитарното минало. Ежедневието на това семейство явно преминава между наздравици на масата и гневно псуване срещу развития свят в социалните мрежи. Подобна токсична атмосфера у дома неизбежно формира ценностите на подрастващите и ги учи, че омразата към различните е нещо съвсем нормално. В крайна сметка ксенофобските приказки на масата раждат реален садизъм и безчувственост на улицата.

Коментарите под разкритията показват ясна и почти единодушна диагноза за случилото се. Мнозина подчертават, че никакви учебни часове не могат да разбият убежденията, ковани с години в семейната среда. Хората масово споделят виждането, че крушата не пада по-далеч от дървото и децата просто имитират тоталната липса на емпатия от своите родители. Когато едно дете израсне в среда, пропита от диванна омраза, то започва да възприема чуждия живот като нещо безвредно за унищожение.

В дискусията се очертава и по-широката загриженост за това как руската пропаганда и битовият национализъм отравят българското общество. Част от коментиращите напомнят, че омразата срещу малцинствата и чужденците неусетно се превръща в насилие срещу всеки произволен човек. Има и по-умерени гласове, които призовават да не се отговаря с нов лепнат етикет или колективно линчуване, за да не се слиза на същото ниско ниво. Преобладаващото усещане обаче остава горчивината от осъзнаването в каква среда растат днешните деца.