Противоконституционен ли би бил референдум за или против еврото, като противоречащ на договора за ЕС? Дания и Швеция казаха НЕ!
И как партийните елити в различни страни четат един и същи договор, но по различен начин.
Кралство Швеция е член на ЕС от 1995 г. Не е подписвала договора и неговите изменения с резерви – т.е поела е същите ангажименти като България и се подчинява на същите задължения в нормативната рамка.
През 2003 г. обаче в Швеция се провежда референдум за или против отпадане на кроната и въвеждане на еврото като национална валута. На никой изобщо не му е минавало през главата да обяснява, че провеждане на такъв референдум противоречи на Договорите за ЕС и да се опитва да го забрани. Отговорът на шведите е, че си искат кроната. Правителството им естествено уважава решението на народа и замяна на кроната с евро изобщо не подлежи на дебат нито в кралството, нито на ниво ЕС.
Подобна е ситуацията и в Дания, които са член на ЕС. Разликата е единствено в това, че след проведен референдум и отказ на датчаните да приемат еврото страната изрично е даговорила резерви към въвеждане на еврото, които са записани в Договора за ЕС.
В България мнението на управляващия партиен елит е, че изобщо не може да има референдум по въпроса. И това въпреки огромния брой решения на Съда в Люксенбург, че всички граждани на ЕС имат еднакви права и е недопустимо местните власти да ги ограничават. Това не пречи обаче на нашите власти да ограничат нашите права и те да не са същите като в Швеция и Дания.
Даниел Божилов, фейсбук
Кратък коментар за референдума за еврото:
Правото не е математически алгоритъм, то е опит да се сведат правилата за поведение до такъв, чрез използването на човешкия език. Поради неговата недостатъчна прецизност в отразяването на многообразието на живота, а и честата недостатъчна компетентност на приемащите законите, правото често е и въпрос на интерпретации, които позволяват да се попълнят „празнините“ с разсъжденията на юристите. За попълване на тези празнини се ползват различни способи, но те и позволяват допускането на доста логически грешки и изобретателни тълкувания. В силно политизирана тема като тази за еврото, се вижда едно нещо – всеки си избира на какво да се позове. Затова и има съдилища от последна инстанция (вкл. КС като квазисъдебен орган), които да „рекат и отсекат“ и да приключат един казус, който може да има различни тълкувания и да няма как да се разплете езиково. Силният човек накрая решава, което отразява и житейското състояние на правото като произтичащо от властта на грубата сила.
Но фактите си остават факти, независимо колко много юристи, доктори, професори и академици се подпишат под сълзливи декларации за европейския път на България и обиколят телевизиите. А ключовият факт е този:
България НЕ Е обвързана със срок за приемане на еврото.
И в продължение на това – липсата на срок НЕ ЗНАЧИ „възможно най-скоро“ или „в първия момент, когато са изпълнени критериите“. Това значи просто, че няма срок и можем да се възползваме напълно от тази умишлена или недомислена формулировка. На всяка стъпка можем да спрем, със или без референдум. Както го правят шведите и тях никой не ги обвинява в русофилия и антиевропейство. Та те онзи ден влязоха в НАТО, 20 години след нас!
Всичко друго е вторично и нерелевантно.
ПП: Помните ли как доскоро обвиняваха КС, че е политически владян орган? А помните ли как малко по-отдавна, при решението за „Истанбулската конвенция“, това беше изключително назадничав, азиатско-сатрапийски, русофилски орган (въпреки че мнозинството съдии са жени).
Днес, когато едно решение е в тяхна полза, КС вече е от „добрите“. Старата приказка важи с пълна сила – „когато ни харесва е демокрация, когато не ни харесва е популизъм.“
Теодор Демокенчев, фейсбук
Bnews.bg