Прокуратурата отказа да разследва организираните баталии в парламента

Софийската градска прокуратура е отказала да разследва срещу депутатите от ИТН и „Възраждане“, които провалиха последното парламентарно заседание на 50-ото Народно събрание, преди то да излезе в предизборна ваканция. Това съобщи Явор Божанков, който подаде сигнал до прокуратурата след ексцесиите с пленарната зала. Сигнал подадоха и от ПП-ДБ, заради повреденото имущество на парламента главният му секретар сезира и МВР.

„Посланието към обществото е ясно. Може с изтръгване на кабели, блъскане и крясъци да попречиш на работата на държавен орган. На изпълнението на служебни задължения на народни представители. Може България да загуби средства и да останат неприети закони. Ако това може на върха, представете си какво може надолу. Ще обжалвам. Няма да се откажа от битката с тези орки“, коментира Божанков във Фейсбук.

На 26 септември хората от ИТН и „Възраждане“ окупираха парламентарната трибуна и попречиха на законодателната дейност. По план народните представители трябваше да приемат обновената Пътната карта за климатична неутралност – документ, който е условие да получим европейското финансиране по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Картата съдържа етапите, по които трябва да бъдат затворени тецовете, работещи на въглища. Освен това трябваше да се разгледат и промените в Закона за адвокатурата, на които президентът Румен Радев наложи вето.

„Сега“ се запозна с постановлението на Николай Гугушев от Софийската градска прокуратура, в което основният извод е, че става дума за маловажен случай, защото повреденото имущество е на много ниска стойност. Той сочи поименно кои депутати от „Възраждане“ са „извършили повечето действия върху кабелите на озвучителната система в залата на НС“ – Ивайло Чорбов, Емил Янков, Звезделина Каравелова. Първите двама са народни избраници и в 51-вото НС. Според установеното от квесторите в парламента в деня след баталиите, в залата има 6 прекъснати захранващи кабели на озвучителната система, 1 лан кабел, счупен пулт на председателското място, липсва 1 аудио карта.

Прокурорът припомня, че депутатите не могат да бъдат задържани и преследвани за престъпления от частен характер. Депутатите действали с политическа цел, макар и да го правили по начин, който не кореспондира с правилата на демокрацията и парламентаризма, обяснява прокурорът. В случая няма вредителство и диверсия, както се твърди в сигнала на Божанков, сочи още Гугушев. За да подкрепи тезите си, той напоително цитира и научния труд „Престъпления против републиката“ на Борис Велчев, бивш главен прокурор и председател на КС. Като „несъстоятелни“ прокурорът определя и другите правни квалификации, предложени от Божанков в сигнала му.

В постановлението все пак се признава, че грубо е бил нарушен парламентарният правилник, а парламентарната трибуна е била „окупирана“ и е нямало възможност да бъде използвана за изказвания. Тогавашният парламентарен шеф – Росица Кирова (ГЕРБ) изобщо не успя да овладее ситуацията и да приложи парламентарния правилник.