Интригуващи идеи сподели правосъдният министър Атанас Славов в интервю за „Капитал“ – редовното правителство в оставка да бъде назначавано за служебен кабинет, а парламентът да не се разпуска през първата година от мандата си. Тези предложения влизат в проекта на ПП-ДБ за промени в Констиуцията.
„Ние предлагаме правителството в оставка да бъде назначавано за служебно правителство, като по този начин се запази връзката с парламента, а не президентът оттук-оттам да събира различни лица, които да бъдат инсталирани като министри – нещо, което създава потенциални или съвсем реални проблеми. Включили сме като ограничение през първата година от мандата на Народното събрание да не се допускат предсрочни избори, т.е. да не попадаме повече в тази въртележка от парламенти през два-три месеца“, обяснява Славов.
Според него, така биха се постигнали две неща: „първо, стабилизация на самия парламент, който няма да бъде постоянно разпускан, а на следващо място, ограничаване на възможността на президента изцяло по свое усмотрение да избира някакви хора за министри, които може никога да са нямали досег до държавната власт и държавната администрация.“
Друг интересен момент от десния конституционен проект е предложението министърът на правосъдието да предлага кандидатурата за главен прокурор – „ексклузивно“, както се изразява Славов. Тази идея обаче, пояснява той, не се споделя от ГЕРБ-СДС и ДПС. „Главният прокурор е държавният обвинител, министърът на правосъдието с особената си конституционна функция трябва да може да защити един такъв избор. А не както при последните два изключително проблемни избора – на Цацаров и Гешев, които станаха в резултат на, така да се каже, вътрешносистемна номинация, което пък доведе до много сериозна девиация в целия процес“аргументира се той. В проекта, също така, мандатът на шефа на държаното обвинение се намалява от 7 на 5 години.
Още една идея на десните, която другите парламентарни сили не приемат, е предсрочното прекратяване на мандата на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор да става през Конституционния съд. Славов смята, че така ще има „някакъв вид съдебен контрол, какъвто сега няма“. „В момента всеки от тях, който е освободен с указ на държавния глава, вече не е активно легитимиран да жали този акт пред КС“, обяснява той.
В ПП-ДБ смятат, също така, че трябва да се намали квалифицираното мнозинство, с което сега се избират членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на съдебния инспекторат. Когато не се съберат 180 депутати, тогава да се направи втори опит, вече с по-ниско мнозинство от 140 гласа, предлагат десните.
Правосъдният министър преповтаря няколкото акцента от реформата, които многократно са били казвани и преди – разделянето на ВСС на съдийски и прокурорски; въвеждането на възможността гражданите да се обръщат към Конституционния съд – било чрез пряк достъп, което Славов нарича „най-радикалният вариант“, било опосредено, чрез „долуинстанционните съдилища в рамките на висящо производство“.
От думите му се разбира, че засега остава неясно дали ще бъде създаден един общ конституционен проект от политическите сили, ангажирани с промените – ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, или всяка от фракциите ще внесе собствено предложение (засега такова е налице само от партията на Ахмед Доган; герберите и десните твърдят, че имат готови проекти, но не са ги публикували).
Той повтаря очакването си, че през юли проектът ще бъде внесен в Народното събрание. Това означава, че разглеждането на промените ще започне най-рано през август, тъй като по процедура парламентът започва работа по предложението за промени не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
“Изборите на нови органи в съдебната власт, нов вид съдебен съвет, нов прокурорски съвет, нов главен прокурор са всъщност функция на осъществената конституционна реформа”, уточнява Славов. Това означава, че кадруването в съдебната власт трябва да се остави след приемането на промените – позиция на десните, която обаче герберите не споделят.
Ако в парламента не се събере мнозинство от 180 депутати, тогава промените ще се забавят с 5-6 месеца, изтъква правосъдният министър, а с това и изборът на новия ВСС.
Славов посочва, че „ангажиментът за конституционни реформи е легитимацията на настоящото, сложно съставено управление“. „Ако тя не се случи по правилния начин, ще приема, че нямам политическото доверие да продължа нататък. Това ще е бламиране и на моите усилия като министър на правосъдието“, казва той. С други думи, при такова развитие, би се отказал от поста си.
Новини от mignews.info