Това е призив да изпълните завета на демократичните принципи, които защитавате. Призив най-сетне да влезете в ролята си на истински демократичен елит, за какъвто, мисля, се смятате. Разберете, че никога нямаше да се стигне до тук ако още от самото начало бяхте влезли в тази роля. Ако още от самото начало кампанията за присъединяване към еврозоната се водеше честно, прозрачно и, да, демократично.
Надявам се няма нужда да напомням колко политически свинщини се случиха по славния ни път към общоевропейската валута. Ще напомня само две, най-фрапантни за мен.
Първо – капитализацията на ПИБ с държавни пари (на данъкоплатците) през 2020 г., за да се класираме тогава за ЕРМ-2. ПИБ се провали на последния стрес тест на ЕЦБ през 2019 и не успя сама да набере капитал, за да си оправи бакиите овреме до средата на 2020. Правителството на Борисов любезно ѝ услужи с парите ни, купувайки капитал на цена два пъти по-висока от текущата цена на акциите.
По-късно, през 2022 Асен Василев обеща информационната кампания за присъединяване към еврозоната да започне с публикуването на съвместен доклад на БНБ и МФ за плюсовете (и минусите, ако има) от присъединяването на България към еврозоната. Това обещание беше скрепено с официално решение на Министерски съвет. Този доклад никога не беше публикуван, 3 години по-късно още го чакаме. Добре че поне в края на 2022 изтече негова чернова (частта писана от експерти на БНБ), но след това цялото нещо беше напълно потулено и никой нито дума повече не обели за него.
Дори настрана от въпроса за референдума и „демократичните ценности“, мисля, че е много трудно да защитаваш действията на властта през последните години в тази посока. Без значение дали властта е била в ръцете на ГЕРБ или на ПП(и ДБ), лъжите и злоупотребите ни съпътстваха на всяка една стъпка по „пътя към еврото“.
Що се касае самият слон в стаята – дали да има референдум за валутния въпрос – основен аргумент срещу провеждането на такъв от страна на демократичната общност е, че е „противоконституционно“. Знаем „със сигурност“, че е противоконституционно, защото Конституционният съд така се произнесъл. Това съм го чувал сигурно стотици пъти вече. Но Конституционният съд се произнесе така и за съдебната ви реформа, приятели. Тя също се оказа „противоконституционна“. Вие какво мислите за това?
Знаем какво мислите, защото обилно споделихте вашите мисли в медийния ефир. Когато Конституционният съд спира съдебната реформа той е инструмент на мафията и политическото задкулисие. Но когато Конституционният съд спира референдум за еврото, той всъщност пази „демокрацията“ и „цивилизационния ни избор“. Не знам, нещо неконсистентно ми изглежда всичко това. Мисля, че е време за малко интроспекция, драги демократи.
Ще приема ако кажете, че Конституционният съд е винаги прав и съответно се откажете от съдебната реформа, която той отхвърли. Но не приемам да ми казвате, че що се касае казуса с референдума Конституционният съд е безгрешен, а що се касае съдебната реформа е корумпиран.
Ако вие можете да критикувате легитимността на неговите решения, ние също можем. Не е като да нямаме солидни доводи. Toncho Kraevsky написа много дълъг, задълбочен, чисто юридически аргумент по темата, който можете да прочетете на сайта на ЕКИП (линк в коментарите). Дори един от членовете на Конституционния съд (Янаки Стоилов) също имаше различно мнение от колегите си по този въпрос.
Но тук има и друг принципен казус. Ако вие сте искрени в идеалите, които изповядвате, ако наистина искате България един ден да израстне в държава с развито гражданско общество, това няма да се случи ако правите всичко възможно да пречите на това израстване. Вие гледате на себе си като своеобразен елит на нацията. И до голяма степен сте прави. Но каква е ролята на един елит? Да възпитава и култивира своя народ? Или да му се налага с насилие, грубо, погазвайки правата, които уж защитава?
Драги демократи, аз не искам нищо друго от вас освен да повярвате в самите себе си. Един истински надарен и силен елит, един елит, който е убеден в своето право да властва, не се страхува от своя народ. Не се страхува, че той ще се разбунтува срещу него. Както един добър баща не се страхува от сина си. Домашното насилие е излишно, грозно и позорно. Авторитетът струи от добрия баща и добрия елит по силата на природен закон. Срещу такива закони всички прекланяме глава.
Ами ако народът сгреши? Това е опасението и на всеки родител. Но никой добър родител не „пази“ детето си от допускането на грешки. Той знае, че те са неизбежна част от всяко едно израстване. Ако родителят прави всичко възможно да „пази“ детето от „опасния свят“, той го обрича на перманентна инфантилност.
Ако вие сте уверени в правотата на своята позиция, ако сте уверени в силата на собствения си авторитет, нищо от това не трябва да ви притеснява. Защото вие сте уверени, че правото, вашето право (на власт), ще възтържествува. Знайте, че ако ви е страх наистина да повярвате в себе си като елит, неизбежно ще бъдете изместени от други, които не ги е.
Георги Вулджев, фейсбук
Bnews.bg