С 36,2% ръст на разходите само за една година бюджетът на съдебната власт бележи нови рекорди по абсурдност и отдалеченост от реалността. В номинално измерение това е увеличение от над 442 милиона лв. само за 2025 година, разпределено основно в ръст на възнагражденията и допълнителните плащания за персонала, които остават обвързани с резултатите от работата на съдебната власт само на теория.
Представеният от ВСС проект на бюджет на съдебната власт страда от всички недостатъци на бюджетирането на целия проектозакон за държавния бюджет за 2025 година. Независимостта на съдебната власт е основополагаща, за да имаме върховенство на правото, но е недопустимо тя да се възприема като абсолютна безотчетност – без корективи, без обратна връзка от гражданите и останалите институции, без съобразяване с цялостната публична политика и икономическите условия.
Какво виждаме в предложението за бюджет за 2025 г. на ВСС?
- Общият размер на разходите достига до 1,7 млрд. лева. От тях 1,4 млрд. лева са насочени за персонал, 146 млн. лв. за издръжка и 95 млн. лв. за капиталови разходи.
- Разходите за персонал, които и без друго имат основен дял в бюджета на съдебната власт, се планира да надхвърлят 1,4 млрд. лв. през 2025 година и допълнително да нараснат с още 450 млн. лв. до 1,9 млрд. лв. през 2028 година.
- Средната заплата на магистратите се планира да достигне до 10,1 хиляди лева на месец през 2025 година и 13,4 хиляди лева на месец през 2028 година. С подобни заплати и такъв ръст в момента могат да се похвалят само избрани сектори с много висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции. Според ВСС тези възнаграждения са постигнати, като са спазени всички законови изисквания за ръст на възнагражденията и допълнителните плащания за системата и нищо повече.
- Предложението на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт е с 277 млн. лв. по-малко, но в мотивите си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови изисквания за ръст на възнагражденията на заетите в системата на съдебната власт. На този етап не е ясно на какво се дължи разминаването между двете предложения, но вероятно е свързано с допълнителните плащания с характер на възнаграждения, които от много време са типични за системата. Само разходите за облекло например се планира да са в размер на 85 млн. лв. за 2025 г.
Има все пак позитивно развитие: за първи път ВСС представя бюджета си в програмен формат. Какво прави впечатление:
- Бюджетните програми са по-скоро организационно ориентирани – т.е. около отделните институциите в системата – но това е недостатък на подхода на програмно бюджетиране изобщо в голяма част от ведомствата у нас и не е типично само за съдебната власт.
- За всяка от обособените бюджетни програми са формулирани относително детайлни целеви показатели. Голяма част от показателите обаче са по-скоро опит за количествено измерване на свършена работа. Това безспорно е полезно, тъй като дава много данни за дейността на системата и улеснява външен поглед и анализ.
- Същевременно, липсват ключови елементи, които са в същината на програмното бюджетиране, разбирано като инструмент за формулиране, изпълнение и отчитане на политика. От една страна, предложените показатели не са логически обвързани с декларираните цели на всяка програма – с други думи, не е дефинирана причинно-следствената връзка, която да обясни как стойността на всеки от показателите допринася и измерва достигане на една или повече от заложените цели. От друга страна, полагането на цели не може да е извън контекст – те трябва да са път към решаване на идентифицирани проблеми, което пък изисква задълбочени анализи, например на натовареността и актуализиране на съдебната карта.
- В документа обаче липсват стойности за показателите към настоящия момент, т.е. реално постигнати резултати за отчетен период. Това не позволява заложените целеви стойности за следващите години да бъдат поставени в сравнение и потенциално оценени.
- Няма и посочен механизъм за корекции и актуализиране съобразно достигането на целевите стойности – с други думи, ако след една година има неизпълнение по някой от компонентите в програмите, това ще доведе ли до промяна и в бъдещия бюджет.
Все пак наличието на програмен бюджет е първата стъпка в правилната посока на по-ефективно, публично и ориентирано към резултатите бюджетиране.
В заключение ще отбележим, че има нужда от преосмисляне на понятието за автономия на съдебната власт по отношение специално на бюджетния процес и фискалното управление. Съдебната власт не съществува сама за себе си, а за да гарантира на българското общество върховенството на правото.
Новини от mignews.info