„Интелектуалците са всъщност едни старомодни тъпаци. Наследници на средновековните монаси, които живеят в епохата на финансовия капитализъм. Егати безполезните дърдорещи тела, безполезни хрантутници! Да се издържат сами!“ В това е категоричен писателят Милен Русков, който разсъждава върху добротата и съперничеството в момент на финансова нестабилност като война.
Според Русков в дървената ни посткомунистическа номенклатура на перестройчиците, с провинциалната университетска интелигенция, която още живее в епохата на модернизма, и с евтините старомодни интелектуалци, няма как да се развива държавата.