Британски “умни и красиви” нападнаха и Шекспир, оплюха творчеството му, не бил “достатъчно многообразен”

Изследване, финансирано от британското правителство на стойност почти един милион лири, твърди, че Уилям Шекспир, една от най-значимите литературни икони в историята, е бил представен непропорционално и е позволил на „бели, трудоспособни, хетеросексуални, цисджендър (лице, чиято полова идентичност съответства на пола, определен при раждането – бел.ред.) мъжки наративи“ да доминират в театъра, предава Modernity.

Проучването, проведено от академици от университета Роухемптън, е финансирано от правителствения Съвет за изследване на изкуствата и хуманитарните науки и по същество твърди, че Шекспир не е достатъчно многообразен.

Британският вестник The Telegraph съобщава, че ръководителят на изследването Анди Кесън се оплаква, че „мъжествеността и национализмът са били решаващи мотивиращи фактори за издигането на Шекспир като арбитър на литературното величие“ и добавя, че „трябва да бъдем много, много по-подозрителни към мястото на Шекспир в съвременния театър“.

Очевидно в пиесите на Шекспир няма достатъчно черни и кафяви куиъри (oт анг.“странен“; свързани със сексуална или полова идентичност, която не отговаря на установените представи за пола и сексуалността – бел.ред. ) транссексуални мигранти с увреждания, посочва Modernity.

Kато контра-пример на липсата на многообразие на Шекспир, изследователите представят пиеса на Джон Лили, драматург по същото време, в което твори Шекспир, но който не е толкова успешен. В проучването се  твърде, че пиесата на Лили „Галатеа“ предлага „безпрецедентно позитивно и междусекторно демографско изследване на живота на феминистките, куиър, транссексуалните и мигрантите“.

Като се има предвид, че по принцип нито едно от тези неща не е съществувало по време на написването на пиесата, всеки здравомислещ човек би стигнал до заключението, че те не са теми в пиесата, а вместо това са били вкарани в нея от „академиците“, обсебени от идеята да прокарат своята безсмислена програма за идентичността, пише Modernity.

В отговор на тази измишльотина писателят Лайънъл Шрайвър отбелязва: „По времето на Шекспир половината от европейското население е било бяло и мъжко. Те не са имали знамена на дъгата. Да бъдеш инвалид като Ричард III е било въпрос на характер, а не на политика, и за техен късмет никой не е измислил езиковата мерзост “ цисджендър“.

Шрайвър настоява още, че „все още актуален, защото темите му са вечни, Шекспир ще преживее дори това догматично изопачаване, а пиесите му ще продължат да се ползват дълго след като днешните „междусекторни“ представления се превърнат в странна комична бележка под линия в театралната история.“

Консервативният депутат Джейн Стивънсън, член на правителствената комисия по култура, медии и спорт, заяви: „Не съм сигурна, че свеждането на Галатея до празнуване на всичко, което е „уок“ )(култура на пробуждането – бел. ред.), или пък свалянето на Шекспир за това, че е „блед“, „мъж“ и  „стар“, е нещо повече от културен рекламен трик.“

„Произведенията на Шекспир са преведени на 100 езика и очевидно все още резонират с хората по целия свят. Любов, омраза, амбиция, загуба, ревност – всички универсални емоции, с които всички ние все още се идентифицираме“, посочва още Стивънсън.