Първият тур на президентските избори отчита исторически най-ниската избирателна активност в България, като до урните отидоха едва 1,5 милиона гласоподаватели. Активността се очертава около 22%, което е значителен спад спрямо 2016 година с 4 милиона гласували и 2021 година с 2,5 милиона. Единственият вот с по-ниско участие остава референдумът за АЕЦ „Белене“ през 2013 година, когато гласуваха 1 405 463 души. Посочваните причини за слабия вот включват негативната кампания, усещането за предрешен резултат и отсъствието на големите формации ГЕРБ-СДС и ДПС.
За сравнение, рекордна избирателна активност от 90,79% е регистрирана през 1990 година при изборите за Седмото Велико народно събрание. Тогава гласуваха 6 976 620 души. Висока бе активността през 1991 година с 83,9% и през 1992 година с над 75%. Парламентарният вот през 1994 година бе последният с над 75% участие, а през 2001 година гласуваха 67% от гражданите. Последните парламентарни избори от 19 април 2026 година завършиха с 51,11% активност.
При вотовете за Европейски парламент през 2007 година активността бе 28,60%, а през 2024 година бе 33,78%. Парламентарният вот през 2024 година записа 34,41% участие. Обикновено активността на първия тур е по-висока от балотажа, с изключение на 2001 година при сблъсъка между Георги Първанов и Петър Стоянов. Предстоящият балотаж ще определи окончателния победител.
Източник: dir.bg
Razkritia.com