„Двойни стандарти имаме ли?! Едната е „красива послушница, ламтяща за постове“, другата е „млада, умна, красива и се учи“. Защо се излагате, бе хора?!“ – пише Георги Лещарски във Facebook.
Думите му поставят въпрос за различния аршин, с който се оценяват две млади жени в българската политика.
Едната е Михаела Карадимова – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията. Другата е Анна Бодакова – млад депутат от „Демократична България“, част от новото поколение политически лица, излезли на преден план след протестите в края на 2025 г.
При Карадимова се използват определения като „красива послушница, ламтяща за постове“, а присъствието ѝ във властта се представя от критиците ѝ като повод за скандал. Когато обаче става дума за Бодакова, тонът на нейните политически съмишленици е съвсем различен – „млада, умна, красива и се учи“.
Анна Бодакова обаче не се появява в политиката от нищото. Преди да стане депутат, тя работи като парламентарен сътрудник към депутати от „Да, България“, а впоследствие участва активно и в протестите в края на 2025 г. След тях влиза в кандидатските листи на ПП-ДБ и на изборите през април 2026 г. получава 6843 преференции в 24 МИР, с които става народен представител.
Бодакова е политически свързана с „Да, България“, сред чиито водещи лица е Ивайло Мирчев. Негови критици използват за него и ироничното прозвище „Трол Ламата“. Твърдението, че лично Мирчев я е „направил депутат“, обаче не е установен факт – Бодакова е издигната като кандидат на коалицията и получава депутатски мандат след избори и преференциален вот.
Именно тук е същината на поставения от Лещарски въпрос: защо външността и политическата кариера на Михаела Карадимова се използват като аргумент срещу нея, докато младостта и ограниченият политически опит на Анна Бодакова се представят като нещо естествено – тя просто „се учи“?
Критиката към всеки политик е нормална. Но ако критерият е опитът, политическите връзки или пътят до публичната длъжност, логично е един и същ критерий да бъде прилаган към всички.
Иначе въпросът на Георги Лещарски остава: едната е „скандал“, а другата „се учи“ – двойни стандарти имаме ли?
Bnews.bg