Попфолк звездата Анелия е родена на 1 юли 1982 г. в Стара Загора. Професионалният й път започва от Музикалното училище „Филип Кутев“ в Котел, което завършва като инструменталист със специалност гъдулка. Големият й кариерен пробив идва през 2002 г. с хита „Погледни ме в очите“, който я изстрелва директно на върха. През годините тя печели десетки престижни отличия, сред които „Откритие на годината“ през 2002 г., „Хит на годината“ през 2003 г. и най-желаната награда – „Изпълнител на годината“ през 2012 г. на телевизия „Планета“. През настоящата 2026 г. Анелия отбелязва знаков юбилей – 25 години на сцената. Кулминацията на празника ще бъде грандиозният й самостоятелен концерт „Първите 25 години“, който ще се проведе на 28 ноември 2026 г. в столичната зала „Арена 8888 София“.
В личния си живот изпълнителката има един брак зад гърба си с бизнесмена Константин (Коко) Динев, от когото има едно дете – дъщеря им Ивон Динева, родена през 2003 г.
Анелия, предстои ви големият юбилеен концерт на 28 ноември в „Арена 8888“, какво подготвяте за почитателите си?
Всеки човек има своята индивидуалност. Аз съм изпълнител, който обича хубавите песни, има своето излъчване и своята енергия и това ще дам на гостите на концерта ми – себе си и песните си. Това, което искам да направя, е почитателите ми да усетят моята душа. Много труден беше подборът на песните, които ще изпълня, защото трябваше да обхвана много и различни хора през всичките ми 25 години на сцената. Онези, които преди 25 години са харесвали изпълненията ми, и новото поколение, което днес ги слуша. Те са твърде различни и това беше тънкият момент при подбора на песните. Искам този концерт да има послание, душа и емоция, защото това съм аз. Аз съм емоционален човек, старая се да бъда добра и човечна и водещото в Анелия е глас, хубава жена и стойностни песни.
Върху какви нови музикални проекти работите в момента?
Много са новите ми проекти. Имам и дуетни, за концерта подготвям една изненада, но ще я запазя в тайна. Ще имам съвместно изпълнение и с балканска звезда, но и тя е тайна.
С какво друго се занимавате сега?
Подготвих изненада за майка ми и реакцията й ме направи най-щастливата на света. Направих й ремонт, срутих всичко в дома й, без тя да знае. Оставих й само кухнята и едната й спалня, защото са хубави. Всичко друго основно ремонтирах. Терасата й, която е 18 кв. метра, я направих като дворче с люлки, трапезна маса и много растения и цветя, за да прилича на градина. Много искам да се усмихва, обичам да радвам близките си хора.
Как успяхте да скриете ремонтната дейност в жилището й от нея?
Поканих я да ми гостува вкъщи в Драгалевци. Тогава се възползвах да направя изненадата.
Вие ли засадихте цветята на терасата й?
Не, аз у дома имам голяма градина и много озеленяване и градинари, които се грижат за растителността. Тя е огромна и няма как аз сама да се грижа за нея. Майка ми е толкова щастлива, а аз – двойно повече от нея!
Прекрасна дъщеря сте, нали го знаете?
Нейната любов, грижи и възпитание са ме направили такава. Аз съм неин продукт. Много обичам да правя хората щастливи. Аз съм зодия Рак и е в кръвта ми.
За вас домът, семейството и уютът са всичко. И 10 кожи да имате, всичките ще ги раздадете за близките си.
Точно такава съм. Това ми дава смисъл в живота и ми носи щастие!
Какви са първите ви спомени от най-ранното ви детство?
Цялото ми детство мина в ходене на уроци по пеене, по гъдулка и по музика.
Как си избрахте гъдулката?
Започнах да пея в ансамбъл в Стара Загора и майка ми, за да ми развие музикалния слух, искаше да ме запише на тамбура, защото е по-женски инструмент. Нямаше обаче учител и ме записа на гъдулка. По-късно започнах да ходя по детски състезания и тогава диригентът на радио „Стара Загора“ Тодор Колев викна майка ми. Каза й, че трябва по-сериозно да се занимавам с гъдулка, защото съм много музикална. Тя потърси специалист, за да ме подготви да съм нотно грамотна за музикалното училище за специалността „Гъдулка“. Аз съм инструменталист по образование, а в пеенето съм самоука, просто съм си го носила.
Кога решихте да станете певица?
Когато бях във втори курс, тогава „Планета“ беше третата най-гледана телевизия в България с красиви, пеещи хубавици. Като всяко младо момиче исках и аз да имам развитие. Винаги то е водещото при мен, желанието да се развивам е като храната.
Вече бях станала млада красива дама и инструментът не ми беше интересен. Започнах по малко да слагам грим, исках да съм красива, да се развивам и така се насочих към пеенето.
Трябваше ли ви кураж, за да скочите от едното амплоа към другото?
Не, защото аз цял живот се занимавам с музика. Пеех в едно трио, но не и професионално, така че нямаше стрес при трансформацията от инструменталист към певица.
Какво хлапе бяхте като малка – послушно или палаво?
Винаги съм била буйна, но послушна и разумна. Никога не съм обичала рисковите неща, но винаги съм била пакостлива. Няма да забравя сестра ми – тя винаги беше една мълчалива и обрана. И когато майка ми я попита „Радостче, какво искаш да ти купя? Искаш ли близалка?“, сестра ми всеки път отговаряше: „Не искам“. А аз отговарях: „Искам и от тая, и от оная, и от другата. Всичките искам!“.
Тя по-голяма ли е?
Да, по-голяма е. Аз винаги съм била по-диво дете, но не съм правила проблеми.
А вашето дете Ивон?
Тя е много добро дете, слуша ме и нямах никакви тийнейджърски драми с нея.
Тя накъде се е насочила? Какви интереси има?
О, има вече интереси, но не мога да си позволя да говоря за нея, защото тя е такъв тип характер – Козирог с асцендент Козирог. Не ме питайте лесно ли ми е! Голям характер е и не обича много да говоря за нея. И аз се съобразявам, не й нарушавам личното пространство.
Какво е за вас майчинството?
Това е най-отговорното нещо в живота на всяка жена. Аз скоро ще стана на 44 години и за мен детето е изключителна отговорност. Осъзнавам колко трудно ми е било да бъда майка с моята професия и колко много жертви изисква това. Аз съм работеща жена и не всеки мъж приема лесно този факт. Един човек, който е с мен, трябва да знае, че аз не съм жена за мъжа си, не съм майка за детето си. Не съм домакиня за дома си, аз съм на хората. Нашата професия е като докторската. Ние сме хора, родени да бъдем в услуга на другите. Празници са и нас ни няма вкъщи – на Коледа, на Нова година, на семейните тържества. Това е истината за нашата професия и това е цената, която ние плащаме за нея. И тези хора, които са в живота ни, трябва ясно да осъзнават, че ние не сме техни, а на хората.
Дъщеря ми неведнъж е имала нужда от мен и знаете ли колко тъжно и болезнено е да чуеш: „И ти пак не беше до мен в този момент!“. Тежко е, но тя знае, че Господ ми е дал талант и глас и мой дълг е да ги раздавам на хората. С годините тя порасна и вече осъзнава живота ми, саможертвите ми. Затова ви казвам, че просто да обичаш един човек не е достатъчно, за да останеш завинаги с него!
Защо се разделихте с последната ви любов? Каква е причината понякога хората да се разминават, въпреки че се обичат?
Всеки един човек неслучайно идва в живота ни. Една любов не е достатъчна, за да изживееш целия си живот с този човек. И ако двамата партньори в тази любов не успеят да се трансформират по здрав начин, то по-добре да не са заедно. Когато различията са прекалено големи между двама човека, те се разминават. То е ясно, че в семейството трябва да има компромиси. Въпреки че аз много не бива да говоря за семейство, защото досега не съм имала такова, доказало се и устояло на бурите през годините.
Сестра ми от 15-годишна е със съпруга си. Сега е на 45 години и е моят добър пример за здраво семейство. Неведнъж съм я питала как е успяла да запази толкова дълги години брака си. Явно любовта, но и компромисите държат семейството. И тя ми е казвала, че ако различията са твърде големи, като например аз да не искам дете, а партньорът да иска, то тогава вече имаме страхотен конфликт. Защото, ако не можеш да задоволиш жизненоважна негова нужда, то любовта не може да пребъде.
Има ли приятелство в попфолка?
Може би има приятелство. В самото начало на кариерата ми имаше много голямо его. Бяхме малки, хвърчахме, но един човек, който е израсъл и е щастлив вътре в себе си и не се сравнява с другите и цени себе си и своята идентичност, може да бъде истински приятел. Вътрешният мир е най-важен и тогава, когато човек се цени, може да даде и топли чувства на колегите си. Когато бях по-млада, все се мерехме кой е номер едно, но истината е, че всеки е различен, има своята идентичност и блясък и няма такова нещо като номер 1.
Кои са вашите по-близки колеги?
ДесиСлава. Преди години аз се възхищавах на нейния талант и така я допуснах до себе си, а впоследствие я опознах като човек и тя наистина е много добра. Тя е изключителен талант. Цени и моя талант и тогава се случва чистата обратна връзка между хората. Сигурна съм, че и тя искрено ми се радва, защото няма с кого и какво да дели.
Конкуренцията в попфолка спортсменска ли е или е коварна?
Не се конкурирам с никого, аз съм си аз. Моята психология е да развивам и да надграждам себе си и да съм по-добра всеки следващ път. Осъзнатият човек не се сравнява с другите, а със себе си.
Кога ви е било най-трудно в професионално отношение?
Никога не ми е било трудно, обичам си професията. Може би, когато направих преход от скъсаните дънки и потника към по-мадамския вид на фолк певица. Но аз го правех по мой си премерен начин да е стилно, да не е в повече, тогава ми беше трудно.
А сега как се обличате във всекидневието по улиците?
Съвсем обикновено, дори ходя без грим и съм като момиченце. Добре, че имам добри гени и съм красива, имам хубава кожа и се обличам по дънки и с кецове. Преди малко влязох в един супермаркет и жената на касата ми каза: „Леле, Анелия! Колко си красива на живо и без грим! Много по-красива си, отколкото на сцената с грим!“.
Полагате ли някакви специални грижи за кожата си?
Да, грижа се, правя процедури в една клиника, но при мен е и ген. Но колкото и да е красива една жена, тя трябва да се поддържа. Най-важното е да се храниш хубаво, да пиеш много вода и да спиш по много. Аз, ако не се наспя, не мога. Нямате представа колко е важен за мен сънят! Той за мен е всичко!
Как се храните?
Аз хапвам всичко, само че по малко. Някой път, ако ям по много, веднага ми се отразява. Обичам плодове, но не прекалявам. Признавам обаче, че обичам да си похапвам. Може би трябва да засиля тренировките, но в момента правя много неща и нямам време за тях.
Как поддържате тялото си?
Правя походи в гората и редовно плувам. Имам голям басейн вкъщи и гледам поне 50 минути да плувам. Правя и леки тренировки, но не се натоварвам много.
Имате ли хоби и остава ли ви време за него?
Имам си хоби, посещавам занимания тип менторски програми, които са фитнес за мозъка ми и терапия за душата. Там си общувам с други хора, имаме си и женска група, която постоянно си поддържа контакт. Хобито ми е психологията. Наскоро посетих и семинара на Стилиян Иванов, той е толкова прекрасен човек. Той е символ и олицетворение на духовността! Чрез астрологията показва пътя на душата. И въпреки че аз съм духовна, в същото време съм и материална, защото двете са свързани.
Кога сте се чувствали най-щастлива?
Винаги съм се чувствала щастлива, защото съм живяла живота, който искам. Може би в моментите, в които съм се отклонявала от пътя си, душата ми е страдала. Дори и да ми е било трудно по пътя, аз винаги съм го приемала като начин да натрупам опит. Трудностите, които срещам, със сигурност ги изживявам, но осъзнавам, че така израствам, и ги приемам.
Имало ли е момент, в който едвам сдържате сълзите си и таите бучка в гърлото си, но излизате усмихната пред публиката и пеете и имитирате щастливата Анелия?
Имало е. В моментите, в които не съм имала мъдростта да осъзнавам колко много имам, тогава съм страдала защо нямам това или онова. Всъщност на човек не му е дадено нещо, защото не е готов да плати цената или все още не му е дошло времето да притежава това нещо. И когато има мъдростта да осъзнае, че трябва да се радва на простичките неща от рода на ходя, виждам, чувам, дишам, имам семейство, дете и близки приятели, започва да разбира всъщност колко много има. А в моментите, в които съм си казвала: имам много успешна кариера, в личния ми живот нещата не са вървели така, както на мен ми се е искало да бъде, тогава ми е било тъжно. С тази опитност и зрелостта, която имам днес, минавам лесно и осъзнато по живота.
Интервю на „Супер магазин“