Великият български поет и революционер Христо Ботев бива покосен от смъртоносен куршум на 20 май (1 юни по нов стил) 1876 г. във Врачанския Балкан, когато е едва на 28 години. И до днес в родната историография не спира лютият спор дали куршумът е бил турски, или изстрелян от предателска българска ръка. Официалното становище на БАН, залегнало още в първата биография от Захари Стоянов, поддържа тезата за вражески османски снайперист, но редица съвременни експерти и изследователи развенчават този мит, сочейки към зловещ заговор и убийство в гръб.
Според историческите факти, четата от 200 души слиза на Козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ на 17 май, пренебрегвайки писмото на главния апостол Стоян Заимов, че въстанието е разгромено. Никой от местните българи не се присъединява към четниците. След тежки сражения с башибозук и черкези на Милин камък и липса на всякаква подкрепа от Враца, където Стоян Заимов се крие във врачанските лозя, преоблечен в женски дрехи, четата се оттегля към Околчица почти без муниции.
Вечерта на 20 май, след затихване на боя, Ботев издъхва на място, след което главата му е отрязана от турците и изложена на площада във Враца. Втората, по-скандална версия за смъртта му, поддържана и от изследователя Георги Тахов, гласи, че войводата е ликвидиран от свои хора след луди скандали с Никола Обретенов и Войновски за лъжливите обещания за масов бунт. Самият Захари Стоянов признава, че е измислил мита за простреляното чело, за да „използва гениалното му чело“ за по-голяма героичност. Родственикът на поета Боян Ботьов обаче реагира с яростен гняв срещу твърденията за заговор, определяйки ги като вредни за националното самочувствие.
Източник: Уикенд
Razkritia.com