Борбата на министерството на образованието срещу нередности в конкурсните процедури за професори и доценти е затруднена от нерешаван години наред законов проблем. За това алармира пред „Сега“ проф. Стойко Стойков.
Става дума за текст в закона за развитие на академичния състав, който дава право на просветния министър да осъществява контрол върху процедурите за придобиване на научна степен, както и за заемане на академичните длъжности доцент и професор. Този контрол може да се случва чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. Той обхваща общо 4 случая – нарушения при провежданите процедури, конфликт на интереси при формиране на съставите на научните журита, наличие на плагиатство в дисертационните трудове и недостоверност на представените научни данни.
В първите два случая обаче проверката се извършва от Комисията по академична етика към МОН „по ред, определен в правилника за прилагане на закона“. Проблемът е, че във въпросния правилник не е предвиден подобен ред. „В него няма глава „Контрол“, което е причина в някои случаи министерството да губи дела, заведени от професори и доценти, чийто академично израстване е оспорено“, коментира проф. Стойков.
Реклама
По думите му така процесът по контрол е оставен на самодейността и преценката на МОН и не гарантира в нужната степен защитата на обществения интерес. „Комисията по академична етика и в момента прави проверки и се произнася по различни сигнали, вкл. за нарушения при процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Липсата на ясна регламентация по какъв начин и в какъв срок следва да се извърши проверката по даден сигнал обаче крие риск от избирателно отношение към дадени сигнали и необективно оценяване, както се случва“, казва той.
По същия начин в закона са изброени условията, на които трябва да отговарят кандидатите за заемане на академична длъжност. За желаещите да станат доценти има изискване да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания, които да не повтарят представените трудове за придобиване на степен „доктор“ и „доктор на науките“. За професор условието е монографичният труд да не повтаря вече представения труд, с който съответният кандидат е станал „доктор“, „доктор на науките“ и е заел длъжност „доцент“.
„Тези изисквания обаче масово се нарушават. Свидетели сме на редица случаи, в които доценти и професори стават такива, представяйки вече използвани свои трудове“, коментира професорът, давайки за пример Венелин Терзиев, за който МОН установи плагиатство в три от процедурите му. „Нарушенията на тези правила какъв вид нарушения представляват? По какъв ред могат да бъдат сигнализирани и проверени, от кого и какви са последствията за нарушителите? По какъв ред в МОН се осъществява този контрол, изискван от закона? По никакъв, защото няма ред, предвиден за това“, казва той.
Narod.bg