„Урната на покойния ми брат е в моята стая. Не се разделям с нея. Пазя я.“ Това каза специално за „България Днес“ по-големият брат на известния писател Калин Терзийски, който ни напусна през януари т.г.
„Не защото могат да я откраднат, а за да я положим там, където той заслужава“, поясни Светослав Терзийски – по професия мебелист и също писател, но по думите му „под прикритие“.
Братът на дипломирания психиатър, белетрист и художник разкри още за вестника, че битката за извоюването на разрешение за полагането на урната с праха му в Алеята на културните дейци на Софийските централни гробища не е лесна.
„Помага ни една известна издателка, Алина Караханова. Разрешението трябва да дойде от Министерството на културата, не от администрацията на гробищния парк“, посочи Светослав Терзийски.
Докато очакват резолюцията на културното ведомство, близките и приятелите на Кайо, както го наричаха събратята му по перо, не стоят със скръстени ръце. Те подготвят подобаваща церемония за полагането на урната с неговия прах в парцела на най-видните дейци на културата и изкуството.
Братът на покойния писател довери още, че вечерта в памет на Калин Терзийски, която се проведе в театър „Сфумато“ миналия месец, не е инцидентно събитие.
„Това е моя инициатива – да си спомняме за Калин на неговия рожден ден – 22 март. Ще правим такава вечер всяка година“, сподели за „България Днес“ Светослав Терзийски.
„Помня Калин от самото му раждане. Тогава татко ми обеща пистолет с капси и аз приех сделката. „Ето, аз вече съм голям“, казах си и тръгнах да обикалям из подуянските дворове, без да се страхувам от чудовища – нали вече можех да ги гръмна всичките. И това благодарение на Калинчо, който стана и мое дете, а впоследствие и дете на света“, разказа на паметната вечер братът на един от най-популярните съвременни БГ писатели.
Светослав Терзийски огласи пред вестника и своята убеденост, че „картините на брат ми са може би по-талантливи от книгите му“.
„Пазя у дома всички картини, които ми е подарил“, добави той. На събитието в памет на Калин Терзийски на 22 март бяха изложени платна на белетриста, много от които бяха изкупени от негови колеги и почитатели.
Още в емоционалното си послание веднага след кончината на Калин Терзийски брат му го описа като личност и творец, чийто дух е бил твърде мащабен за земните ни граници. Нарече го „измъчена, но велика душа“, напуснала „мизерния ни свят“. „Тук беше тясно за него, дано небето го побере“, пожела Светослав Терзийски.