През пролетта на 2024 г. ще стане ясно дали България е готова за еврозоната
През пролетта на 2024 г. ще стане ясно дали България е готова за еврозоната. На този фон според най-актуалното изследване на Института за глобални анализи, дезинформацията спрямо еврото оказва своето неблагоприятно влияние върху обществените настроения на над 55% от българите.
Евробанкнотата е на 21 години и е втората по значимост валута в света. Ще доведе ли смяната на лева в евро у нас до намаляване на спестяванията и до обедняване на гражданите?
„Разпространяват се няколко основни типа наративи по отношение на еврото, част от тези послания се базират на икономически аргументи, но друга част от тези послания са по-скоро емоционални и са свързани със суверенитет и национална идентичност. Многократно бяха въведени много сериозни икономически аргументи, според които превалутирането ще се извърши на базата на вече установения фиксинг между лева и еврото. Решение на Народното събрание всъщност определя всичко това, така че няма да има загуба на спестявания в резултат например на закръгления две към едно всичко ще се случва според установения фиксинг“, смята председателят на Института за глобални анализи д-р Румена Филипова, цитирана от БТВ.
Изследване от септември тази година на Института за глобални анализи показва, че дезинформацията спрямо еврото оказва своето неблагоприятно влияние върху обществените настроения на над 55% от българите. На този фон Евробарометър отчита 68% пълна подкрепа на хърватите, девет месеца след влизането на страната в еврозоната.
„Да мога да ви кажа, че това е съвсем естествено. Ние направихме анализ и се запознахме с това какво се е случило в други европейски страни след въвеждането на еврото, това са страни като Словения, Словакия, Балтийските страни, нищо не се е променило, цените са се увеличили с 0.2/0.3 процента, което буквално е нищо, но тези анекдоти влияят на хората“, добави вицегуверньорът на Хърватската Национална банка Михаел Фауленд.
Експертите апелират правителството и гражданите да работят заедно към промяна на негативните нагласи, свързани с влизането на България в еврозоната.
„Трябва да се провеждат информационни кампании, включително и в онлайн пространството и в социалните мрежи, но вероятно и офлайн, тъй като видяхме, че голяма част от дезинформационната кампания срещу еврото се провежда чрез листовки, така че трябва да има интегрирана стратегия в това отношение“, добави д-р Румена Филипова.
Новини от mignews.info