Тя винаги е изглеждала непоклатима – съвършено тяло, гореща визия, увереност, която пленява. Но зад гланца и светлината на прожекторите Лияна крие история, която боли – история не за слава, а за оцеляване.
Оказва се, че още от първия си дъх певицата е водила битка за въздух. Родена с тежка бронхиална астма, детството ѝ преминава не между игри и сцена, а между болнични легла, системи и пристъпи, които застрашавали живота ѝ. Кашлицата била толкова силна, че част от белия ѝ дроб се изместил – диагноза, която би пречупила мнозина.
„Не знам откъде намерих сили, но започнах да тичам. В училище, тайно от родителите ми. Спортът ме спаси“, признава тя в изповед, която звучи като откровение.
От първите плахи крачки до професионалната атлетика – това било нейното бягство от болката и път към свободата. Лияна тренира неуморно до 17-годишна възраст, когато травма я откъсва от спорта и я отвежда към другата ѝ страст – музиката. Но тичането остава – като навик, като дишане, като спасение.
По-късно животът ѝ поднася ново изпитание – пролапс на митралната клапа. Оттогава живее с медикаменти, но не и с ограничения. „Пия бетаблокери всеки ден, но продължавам да бягам – по 10 километра дневно. За мен движението е живот“, казва тя.
Мнозина я възприемат като фитнес маниачка, обсебена от тялото си. Но малцина знаят, че зад желязната дисциплина стои момиче, което е надбягало съдбата си.
Днес Лияна не просто поддържа форма – тя вдъхновява с историята си. История, в която волята побеждава страха, а красотата идва не от огледалото, а от оцеляването.