Ако при гласуването на третия вот на недоверие „Новото начало“ не застанело до ГЕРБ и малките партии в управлението – БСП и ИТН, нямало да има правителство и еврозона след 8 юли, когато е последният зелен светофар за членството ни. Такива едни страхотии изговори Бойко Борисов пред младежите в ГЕРБ, даже нарече Пеевски по малко име – Делян, и заръча на либералните говорители да са му благодарни, че го има. Пък и Делян бил човек, който си държи на думата и си знае интереса, за разлика от разните му там ПП-та и ДБ-та.
Контекстът на това похвално слово за Пеевски е, че ПП вече бяха сготвени по отработена рецепта с техни собствени продукти в корупционен скандал. А докато „Възраждане“ внася третия вот на недоверие срещу кабинета „Желязков“ – заради провал във фискалната политика и лъжливо покрити критерии за еврозоната, ГЕРБ за енти път ще спасява имунитетите на четиримата депутати на Костадин Костадинов, които поругаха сградата на Еврокомисията, т.е. на същата тази еврозона, и застрашиха живота и здравето на българските полицаи.
Няма кой да събори кабинета
Целта на русофилските и антиевропейски партии с третия вот на недоверие е да произведат стерео шумотевица на макс от парламента и от протестите на улицата в последните дни преди финалното решение за еврото. На Костадинов и на Борисов им е напълно ясно, че правителството няма да падне, защото за това трябват 121 гласа, каквито няма как да се съберат, дори и ПП-ДБ да гласуват заедно с „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, което освен абсурдно, е и безсмислено. Абсурдно и безсмислено е дори ДПС-Ново начало да гласува с путинофилите, защото Пеевски е самопровъзгласил се борец за еврото и за хората, които ще брани от спекулантите чрез народни магазини с ниски надценки на храните. Иначе единствено той може да свали правителството, ако неговата формация и ДПС-Доган гласуват „за“ недоверието (както доганистите направиха и на предишния вот).
Пеевски – изпран и изсушен
За какво му е обаче на Пеевски да сваля кабинета, като той и без това е под контрола му. А ако иска открито да влиза в него, може да го направи и без да го събаря. Та той вече е напълно изпран и изсушен – само 6 месеца, след като Борисов свенливо се ошмулваше около инициативата за санитарния кордон, вече без свян и грях открито разчита на Пеевски. Защото просто няма друг избор или никога не е искал да има.
Но за пълния триумф на управленския тандем Борисов-Пеевски все пак е нужен брак чрез избори, които да донесат и по-големи зестри. Когато евентуално няма да се нуждаят от помощни колелца като БСП и ИТН, колкото и те да са опитомени – защо да се пилеят капии. За целта обаче е нужно демократичната опозиция да бъде омаломощена и стратегически обезвредена. Омаломощена от корупционния скандал, чийто вторични трусове вероятно ще текнат дълго като в силно сеизмичен район. Но и обезвредена стратегически, ако изхабеното антикорупционно копие бъде заменено изцяло с геополитическо.
Запушване перспективата на единния кандидат за президент
Борисов неслучайно нахлу в темата за общ кандидат за президент на ГЕРБ заедно с „разбитите авари“ – не толкова, за да оглозга част от избирателите им, които да изберат офертата на по-голямата формация пред заплахата от Радев и „копейките“, колкото да запуши в зародиш перспективата единният кандидат за президент на демократичната общност да се превърне алтернативна платформа за управление. Защото тази инициатива открива възможност за консолидация на демократичните избиратели и за парламентарен вот, а това застрашава амбициите на Борисов и Пеевски да триумфират на бели коне.
Ако демократичната опозиция бъде смалена и разпиляна, тя не само няма да бъде заплаха за управление на Борисов-Пеевски, но може да му служи и за легитимация – хем има някаква опозиция, хем могат постоянно да ѝ се прехвърлят грехове и да служи за спаринг-партньор, хем от нея реално нищо да не зависи. Но ако хептен я няма, опозиция може да се окаже улицата, независимо със или без Радев и „копейките“. А този риск далеч не винаги може да бъде управляван, въпреки опита на Борисов в кризисния мениджмънт.
Сметки за предсрочни избори
Пред настоящото управление след 8 юли обаче остава дилемата дали то да остане на власт и да поеме отговорност в следващата половин година до първите кризисни месеци на 2026-а след въвеждането на еврото. Ако сравнително успешно премине през това предизвикателство, с еврокапитала зад гърба си то може да мисли за предсрочни избори дори чак за през ноември догодина, заедно с президентските. Ако пък инфлацията скочи и публичните финанси закъсат, може да се изкуши да скрие това с предсрочен вот още тази есен. Но тогава няма да има на кого да стовари вината, а и ще сервира подарък на Радев и „копейките“ – освен ако те вече не са опитомени или не им е осигурено сготвяне.
Управлението започна мандата си зорлем с курс към еврото, може и доброволно да го прекрати преди въвеждането му и да ни прати на избори в битка за по-ниски цени за едни, докато други по-лесно перат и пълнят евро в чували.
Новини от mignews.info