Защо Радев пропусна да обнародва механизма за разследване на главния прокурор?

Президентът Румен Радев все още не е издал указ за обнародването на промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор, показа проверка в днешния брой на „Държавен вестник“.

Така и намаляването на необходимия брой гласове във ВСС за освобождаването на Иван Гешев не стана факт, което забавя гласуването на оставката поне с ден. В четвъртък пленумът на ВСС ще обсъжда искането за предсрочното освобождаване на Гешев, но за да бъде премахнат от поста, ще са нужни 17 гласа, а не 13, както е заложено в закона. Заседанието е свикано по искане на Крум Зарков. (Все пак обаче е малко вероятно още в четвъртък да се стигне до гласуване – б.а.)

Според Конституцията законите следва да се обнародват в 15-дневен срок след приемането им, като за целта президентът следва да издаде указ. Такава е процедурата, ако не се налага вето. В конкретния случай такова не се очаква, тъй като финалната версия на законопроекта бе изготвена от Крум Зарков, който е правосъден министър в служебния кабинет на Радев. Забавянето обаче е показателно – за сравнение през 2021 г., когато 45-ото НС прие измененията в Изборния кодекс, Радев издаде указа мигновено, а измененията бяха обнародвани няколко часа по-късно в петъчния брой на „Държавен вестник“.

Съществува и друга хипотеза за забързването на процеса по въвеждането на промените в НПК – извънреден брой на изданието, в което да бъдат обнародвани промените. За такова обаче отново е нужен президентски указ. Според Закона за „Държавен вестник“ броевете се издават във вторник и петък (т.е. след гласуването във ВСС). Извънреден брой може да бъде отпечатан по искане на председателя на Народното събрание, президента или министър-председателя.

Парламентът прие скоростно промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Цялата процедура процедура отне на депутатите точно осем дни, като законът бе окончателно приет миналия петък. Целта, която народните представители си поставиха, бе да изпреварят гласуването във ВСС, така че главата на Гешев да падне с 13 гласа. Цялото бързане и скоростното приемане на текстовете, които са свързани както с Плана за възстановяване, така и с приемането на България в Шенген, допреди няколко месеца бе немислимо. Само в 48-ото НС например ГЕРБ и ДПС бранеха Гешев, а с това и бламираха промените в НПК с процедурни хватки, трикове с кворума и целенасочено игнориране на внесените текстове, които застояха в деловодството на парламента почти три месеца. Когато текстовете най-сетне влязоха в комисия, заседанието приключи в 20 ч., но без политически дебат и гласуване, защото депутатите се уморили. Това обаче бяха същите хора, които с устрем 18 часа прекрояваха Изборния кодекс. След забавяне от седмица текстовете стигнаха до пленарна зала, но ГЕРБ-СДС и ДПС провалиха кворума и бламираха реформата. На следващото заседание законопроектът бе приет на първо четене, но от ГЕРБ не допуснаха съкращаване на сроковете между двете четения.

Така 48-ото НС отиде в историята. В хода на предизборната кампания обаче Борисов заяви, че механизъм за разследване на главния прокурор ще има. В 49-ият парламент той разшири обещанието си с ангажимента всички проектозакони на правосъдния министър Крум Зарков, които нарича „Крумови закони“, да бъдат приети. В това число влизат злополучните промени в НПК и реформата в КПКОНПИ. След това изненадващо Мария Габриел, издигната от ГЕРБ-СДС за премиер с първия мандат, обяви, че първата задача на правосъдния министър в кабинета ѝ ще е да внесе искане за предсрочното освобождаване на Иван Гешев заради уронване на престижа на съдебната система. Така доскорошните яростни бранители на Гешев му обърнаха гръб, а оставката му бе поискана и от ДПС. Няколко дни по-късно главният прокурор проговори и освен демонстративното късане на оставка заплаши, че ще измита политическия боклук от парламента. Това не разколеба депутатите, които си поставиха целта да изпреварят ВСС и през приемането на текстовете Гешев да бъде по-лесно отстранен. За целта промените в НПК бяха първият приет законопроект на правната комисия. Няколко часа по-късно, в разрез с правилника, текстовете влязоха на първо четене в зала. Минути след гласуването се проведе и извънредно заседание на правната комисия, след което, по идея на Десислава Атанасова от ГЕРБ, сроковете за предложения бяха съкратени на 3 дни. Предложението ѝ мина с конституционно мнозинство от 163 гласа.