Джими Картър почина на 100 години

Джими Картър – 39-ият президент на САЩ, почина днес на 100 г. Демократ от Джорджия, Картър е президент само един мандат, но беше активен защитник на човешките права и за усилията си получи Нобеловата награда за мир през 2002 г.

Картър влиза в Белия дом през 1977 г., почти непознат за Вашингтон, след един мандат губернатор на Джорджия. Тази относителна неизвестност в столицата се счита за добродетел след „Уотъргейт“ и годините на войната във Виетнам, припомня „Гардиън“. Мандатът на Картър обаче е белязан от икономически и международни кризи, висока безработица, двуцифрена инфлация. Кулминацията е заложническата криза с Иран и нахлуването на СССР в Афганистан. Към това се прибавя и енергийна криза, в която цените на петрола се утрояват между 1978 и 1980 г. и по бензиностанциите в САЩ се извиват опашки.

Джими Картър остава в историята с пробива в Близкия изток, връщането на контрола над Панамския канал на Панама, установяването на пълни дипломатически отношения с Китай, договорът със Съветския съюз за ограничаване на стратегическите оръжия SALT II. През 1978 г. на преговори в Камп Дейвид Картър посредничи на израелския премиер Менахем Бегин и египетския президент Ануар Садат за постигане на мир между двете страни, който остава стабилен в продължение на десетилетия.

Във вътрешен план администрацията му не успява да се справи с икономическите кризи, а заложническата криза с Иран окончателно слага край на шансовете му за втори мандат. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 г., часове след като Картър напуска Белия дом.

Недолюбван и критикуван безмилостно по време на президентския си мандат, Джими Картър е много по-успешен политик след Белия дом. Става третият американски президент, носител на Нобелова награда за мир след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън за „десетилетията на неуморни усилия“ за човешките права и мира по света.

Картър беше обичан пратеник на мира, наблюдател на избори, защитник на здравни каузи. До напреднала възраст не оставяше земеделието и строеше къщи за бедните, припомня „Ню Йорк Таймс“. През 1994 г. беше в Северна Корея, а през 2002 г. посети Куба. Не беше съгласен с нахлуването в Ирак през 2003 г., със затвора в Гуантанамо Бей. В Близкия изток гледаха на него и с възхита, и с омраза заради позицията му, че единственото възможно решение е две държави.

Роден на 1 октомври 1924 г., Картър беше във влошено здравословно състояние от миналия февруари, когато семейството му обяви, че след множество престои в болница, той е решил да прекара оставащото му време у дома, сред близките си. Съпругата му Розалин, с която бяха женени от 1946 г., почина през ноември 2023 г., на 96 г. Тогава Джими Картър присъства на погребението. Двамата продължаваха да живеят в същия скромен дом в Плейнс, където създават семейството си. Имат четири деца и 11 внуци.

През юни най-големият внук на бившия президент – Джейсън Картър, съобщи пред медиите, че той не е буден всеки ден, но възприема света доколкото е възможно. Последната му публична поява беше през октомври, за юбилея – тогава го изведоха да види военновъздушния парад в негова чест. Същия месец Картър гласува за Камала Харис.

Джеймс Ърл Картър Джуниър израства в Плейнс, Джорджия – градче с по-малко от 1000 жители, на около 240 км от Атланта. Завършва Военноморската академия на САЩ и работи по прохождащата тогава програма за ядрени подводници. След смъртта на баща си през 1953 г. се заема с отглеждането на фъстъци. Избран е в Сената на Джорджия, а след това печели губернаторския пост през 1970 г., като зове щатът да преодолее расовата сегрегация.

Особената комбинация от морален авторитет и народен чар на Джими Картър позволяваше мигове на необичайни откровения, коментира „Гардиън“. През 1979 г., той импровизира половинчасова реч за „кризата на доверието“. Американците са изпаднали в култ към „себеугаждане и консумация“ само за да открият, че „трупането на материални придобивки не може да запълни празнината в живот, лишен от цел и увереност“.

До последно Картър коментираше активно политическия живот в САЩ. В статия за „Ню Йорк Таймс“ по повод първата годишнина от щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., той предупреди, че „нашата велика нация е на ръба на разширяваща се пропаст“ и призова за промени, които да не позволят „да изгубим скъпоценната си демокрация“. Дългогодишен „любимец“ на републиканците, Картър не беше подминат и от избрания за президент Доналд Тръмп, който редовно използваше името му да се подиграва на Джо Байдън дори след като Байдън се оттегли от надпреварата за Белия дом.

Кончината на Джими Картър означава, че в САЩ ще има президентско погребение за пръв път от 2018 г., когато почина Джордж Буш. Тези прояви обикновено са повод за примирие в американските политически войни, коментира „Ню Йорк Таймс“.