„Магнитски“ – тънката червена линия между Борисов и ДПС

Защо ДПС и Борисов са във видимо хладни отношения? Този въпрос си задава всеки, който следи ходовете на политическите сили след изборите.

В последния ден преди празниците лидерът на ГЕРБ се срещна с Мустафа  Карадайъ, но от последвалите изявления се видя, че шефът на ДПС депутатите е леко сърдит. Наблюдатели твърдят, че се мръщел заради уж неволния пропуск на Борисов, който не спомена ДПС сред евроатлантическите партии, с които би съставил мнозинство. Но дали това е истината или е само върхът на айсберга?

От известно време личи сериозно отдръпване на Борисов и всеки, който е санкциониран по закона „Магнитски“, е токсичен за него. Видимо притеснен от удара по Владислав Горанов, той нито го задържа край себе си, нито му потърси топла служба. Оказа се, че лидерът на ГЕРБ едва ли не съвсем слабо познава санкционираното лице и почти нищо общо няма с него. Тази паника е обяснима, защото Горанов беше последният бушон, преди да изгори самият Борисов. Дистанцирането е показателно за страховете му – и за естеството, и за размера им. ДПС – обратно.

Техният Пеевски дори възрази писмено срещу своето санкциониране и уведоми медиите как се е жалвал в Щатите, че го наказват несправедливо. И си беше в листите – на две места дори водеше, и си стана депутат, и си е запазил поне видимите бизнеси, и си го тачат аверите в партията. Никой не го е низвергнал заради санкциите, освен иначе добрият му приятел, бивш премиер и бивш какво ли още не Борисов.

Тънката червена линия „Магнитски“ е всъщност онова, което кара Борисов да игнорира доскорошните си авери. Безумният му страх да не влезе в списъка го принуждава дори да се прегърне с най-омразните му Харварди. Парламентарните зевзеци се шегуват, че Магнитски изместил Сретен и бай Ставри. Явно е по-голям Торбалан от тях. Сигурно има защо определени хора, правили определени неща в определен период от време, да се боят. Най-интересен детайл от пъзела е поведението на главния прокурор. Той също може да се разглежда като тънка червена линия, разделяща Борисов и Пеевски.

Доста тънка, впрочем, в последно време. Гешев се възмути, че в Сърбия не са арестували шефовете на „Нексо“ – чак до Брюксел писа. И това ако не е предозиране, здраве му речи. Светът му казва, че не си е свършил работата и вместо него санкционира българските корумпета, а той се жалва от Сърбия. Но Гешев съвсем не е пас в раздалечаването на Борисов и от Пеевски. Няма как да е.

Достатъчно е само да дешифрираме какво стои зад мъглявата формулировка, че ПП-ДБ са се разбрали с ГЕРБ за законодателна програма, включваща и съдебната реформа. В превод от депутатски на български това значи, че са дали на Борисов облечения в законопроект път, по който да бъде сменен главния прокурор. По отсрещната реакция изглежда сякаш, че Борисов вече е решил да жертва Гешев. Явно нещата в тази троица отиват към „дай си ми куклите, на си ти парцалките“.

Мълвата твърди, че откакто Доган се отдава на кефлийското си настроение от ранния предиобед, цялата конструкция се клати. Няма концептуализъм просто. То пък откъде ли и да има, предвид действащите лица. Тези, които преди се плашеха и от сянката му, се изпедепцаха и вече са по-хидроинженери от него. Това е забавната част. Сериозната ще дойде, ако ПП-ДБ откажат да легитимират Борисов като стабилизатор и играта му просто пропадне. Искам ги, вика той. И ние му вярваме, защото кого другиго да поиска – неставащия при химна на ЕС или скаралия се завинаги със САЩ успял корпулентник?

Сал една Корнелия, но ползата от нея винаги е по-малка от вредата. На жадната за каквото и да е правителство публика трябва да е ясно, че каквото и да е вече сме имали. Няколко пъти. Трябва ни истинско, което да свърши нужната работа. Но дали го заслужаваме?

Актуално.ком