Териториалните планове осигуряват временна трудова заетост на отпадналите от пазара на труда миньори и енергетици. А след нея на къде?

През миналата седмица териториалните планове на България за бъдещето на Старозагорския, Пернишкия и Бобовдолски въглищни басейни станаха публичноизвестни и предизвикаха изключително силно недоволство в енергийния сектор, най-вече сред засегнатите от плановете за затваряне на въглищната енергетика. Според експерти реализацията на текущия вид на териториалните планове ще бъде пагубна за българската енергетика.

Обезпокоително е, че в предложените планове уволненията на 27000 души в трудоспособна възраст са наречени „смущения“. Иронично е, че все пак авторите на документите сами признават, че постигането на климатична неутралност към 2050 година ще бъде свързано с „критично социално-икономическо въздействие“.

Но за съжаление много по-притеснително е каква преквалификация е планирана за бъдещите бивши енергетици и миньори.

Един от възможните сценарии за преквалификация е съсредоточаването на работници в процеса по рекултивация на затворените мини. За целта ще бъде създадена държавна компания, в която чиновници ще дават нареждания и ще получават високи заплати от европейските фондове, а бившите енергетици и миньори вероятно ще работят за минимална заплата. Но по-лошото е, че този вариант за преквалификация, макар и описан толкова подробно в териториалните планове, осигурява кратковременна заетост. Никой от авторите на това решение не си е признал, че рекултивацията се извършва на терен за период от 1 до 2 години. Какво ще работят бившите енергетици и миньори след това? Очевидно насочването на работници към рекултивация на мините е решение, което да замаже очите на хората, но не и да доведе до гарантиране на реална и дългосрочна трудова заетост.

Друга опция за отпадналите от пазара на труда енергетици и миньори, предложена с териториалните планове, е изпращането им на работа или директно във новите фотоволтаични централи, или в производството на съоръжения и части за тях. Решение, което също не е особено подходящо, тъй като няма съпоставимост за това колко служители са необходими в една въглища централа, или в един фотоволтаичен парк. За второто са необходими няколко пъти по-малко служители, тъй като поддръжката на съоръженията не изисква наличието на толкова голям експлоатационен екип.

Планират се и назначения на отпаднали от пазара на труда енергетици и миньори в нови предприятия, занимаващи се със съхранение на енергия, които според териториалните планове ще бъдат огромни, но такива за нашите географски ширини все още са новост и са непознати.

В документа като стратегически приоритети са посочени и преквалификацията в имагинерните все още за нас централи за производство на водород и още по-екзотичните агрофотоволтаици, които щели да подпомагат селскостопанските процеси. Някои бивши енергетици по план ще бъдат изпращани на работа в производството на геотермална енергия, който според експерти е сектор от енергетиката, който почти няма шанс да бъде развит в България, тъй като липсват подходящи условия.

Очевидно е, че в текущия си вид териториалните планове целят да съсипят напълно българската енергетика, както и да се увеличи драстично безработицата в трите засегнати района заради огромния брой на българите, които ще загубят препитанието си и няма да бъдат подготвени да се включат на променения пазар на труда.