Парламентът оряза правомощията на президента

С промени в Конституцията Народното събрание ограничи правомощията на президента при назначаването на служебни правителства.  Със 165 гласа беше решено в Конституцията да пише, че държавният глава ще може да избира за служебен премиер между 7 длъжностни лица на високи позиции, като от първоначално определените отпадна председателят на Върховния касационен съд.

За министри могат да бъдат избирани граждани с двойно гражданство. Прието беше още ръководителите на регулаторни органи да бъдат избирани с 2/3 мнозинство в парламента, като се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност, за да бъде гарантиранa независимостта на тези ръководители.

Президентът ще може да избира за служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или заместника му, управителя и подуправителя на БНБ, омбудсмана или неговия заместник. Ако всички от изброените откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание.

Това са хора, които няма да бъдат, образно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже „Аз те правя премиер, ти ще слушаш моята воля“. Хипотезата, че те могат просто така да се откажат от това, всъщност не би трябвало да бъде приложима, защото когато се съгласяваш оттук нататък да вземеш някоя от тези длъжности, ти вече знаеш, че потенциално това може да ескалира изпълнението на такъв обществен дълг“, обясни мотивите Христо Иванов от ПП-ДБ.

От БСП обаче допуснаха, че възможността редовното правителство да се трансформира в служебно е напълно реална. Те се противопоставиха на друго решение за министри да могат да бъдат назначавани лица с двойно гражданство без изискване за уседналост, както беше прието за депутати.

„И пробихте една огромна дупка в системата на националната сигурност“, каза Атанас Зафиров.

„Сега – разбирам, че тука една от политическите групи трябваше да си отмъсти на Конституцията, заради проблемите с едно гражданство. Обаче това, което направихте, наистина вече е предателство към интересите на страната“, коментира Кристиан Вигенин. „Честито. Ще си носите последствията“, допълни Зафиров.

От приетите текстове става ясно още, че парламентът вече няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов. Мотивът на вносителите е, че трябва да има контрол върху служебния кабинет. Със 164 гласа „за“ и 21 „против“ депутатите приеха при избора на ръководители на регулаторните органи да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост. За да бъдат избирани, за тях трябва да са гласували 2/3 от народните представители. Възникна спор между Корнелия Нинова и Христо Иванов по този въпрос.

„През Конституцията легитимирате политическото разпределение на властови позиции в регулаторните органи, зависими политически подчинени, изпълняващи поръчка на трите части на сглобката“, заяви Нинова.

„Даваме ви инструмент, за да може без европейските посланици, пред нашия Конституционен съд, когато българският парламент не спазва тези принципи, това нещо да стане предмет на санкция“, поясни Иванов.