Обсъждат Хампарцумян за равноотдалечен премиер

Бившият изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“ Левон Хампарцумян е сред обсъжданите имена за равноотдалечен премиер, ако въобще се стигне до прилагането на такава формула след изборите. Хампарцумян е фаворит на ПП-ДБ, които смятат, че банкерът би могъл да бъде възприет като политически неутрална фигура с финансова eкспертиза.

Хампарцумян е дипломиран химик, а дядо му е имал парфюмерийна фабрика. През социализма работи в „Кремиковци“ и в Централния институт по изчислителна техника. След промените прекарва 5 години в Канада, работейки като консултант по проекти с Русия.

Хампарцумян не е единственият вариант за равноотдалечен премиер. За поста се спрягат още деканът на Юридическия факултет и вицепремиер по времето на Тройната коалиция Даниел Вълчев, както и служебният премиер при Плевнелиев Марин Райков.

Даниел Вълчев влиза в политиката като депутат от НДСВ, по време на Тройната коалиция е заместник-председател на Министерския съвет и министър на образованието. Впоследствие е един от организаторите на партията на Меглена Кунева „Движение „България на гражданите“, която без малко не прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента на изборите през 2013 г. На следващите през 2014 г., вече в рамките на Реформаторския блок, влезе в кабинет с ГЕРБ.

Впоследствие Даниел Вълчев се отказа от политиката и се върна към академичната си кариера, стана професор в Софийския университет и оглави Юридическия факултет. През 2021 година той отказва предложение да бъде номиниран за президент, но в интервю неотдавна обяви, че не е изключено да се върне в политиката.

Марин Райков пък бе предложен за премиер след падането на първия кабинет на Борисов в началото на 2020 г. Преди това бе посланик, а в края на 3-месечния си престой във властта се самоназначи на друг посланически пост в поредна за него европейска столица.

Самият той е син на известния дипломат от времето на социализма Райко Николов, който играе ключова роля при обвиненията срещу България за атентата срещу папата през 1981 година, за който бе обвинен българинът Сергей Антонов.