Защо Теменужка Петкова бяга от думата „дълг“? Вървим ли към „гръцкия сценарий“?

Теменужка Петкова – в новата си роля на финансов министър, днес ловко избягваше думата „дълг“, сякаш става дума за заразна болест, която може да се пренесе през микрофона.

Вместо това използва кухи фрази като „успешно пласирани емисии“, „оптимално структурирани инструменти“, „благоприятна доходност“…

Класическа политическа еквилибристика: поемат пореден милиарден заем, използвайки мъглява лексика, за да не разберем, че това е опасно задлъжняване.

Само за половин година България изтегли 16.2 млрд. лв. нов дълг, при положение че годината още не е преполовена фискално. При това – в условия на икономика без война, без пандемия, но с твърдения за „ръст“ и „стабилност“.

И което е най-тревожното – новият дълг се тегли не за капиталови инвестиции, а основно за покриване на дефицит и текущи разходи – за заплати, пенсии и субсидии.

България днес е като задлъжняло домакинство, което тегли потребителски кредит, за да плаща тока и парното, но инфантилно се радва, че банката го е одобрила „на добра лихва“.

Защо финансовата министърка бяга от думата „дълг“ като дявол от тамян?

Защото, ако каже „дълг“, хората ще попитат: защо, за какво, кой ще го връща и с какво?

Но каже ли „успешна емисия на външните пазари“, звучи сякаш сме победили на Евровизия, а не сме си вързали въже около врата с новия дълг… Дали пък не укриват истината е, че вървим към „гръцкия сценарий“?