Водещата на предаването „Светът на здравето“ по ЬТУ д-р Неделя Щонова направи изключително лично признание в своя фейсбук профил по повод 20-годишния юбилей на дъщеря си, който беше на 9 юни. Докторката разкри, че е чакала Лилия-Сапфира цели десет години. „Много дълго време не идваше. И никой не узна защо. Лекарите мълчаха, разказва д-р Неделя Щонова.
Дъщеря й не идва с фанфари или по някакъв специален знак от съдбата, а по най-старомодния начин — „когато душата най-сетне се бе отпуснала“. Водещата забременява в най-неочаквания момент. Тя играе на тенис турнир в Мамая Румъния, и стига до полуфинал.
Толкова е щастлива, че забравя за душевната болка.
Ето какво пише д-р Щонова:
„Плодовитост отвъд двете чертички в теста за бременност. Чаках я. Години наред. 10 поредни.
Душата ми … кога търпеливо, кога нетърпеливо, протягаше ръце към небето, тялото, вкопчено в надежда, шепнеше и се молеше с всяка клетка:
– Ела, моля те, идвай вече … Ала тя не идваше. Все не идваше. Много дълги години не идваше. И никой не узна защо.
Лекарите мълчаха. Науката броеше хормони и дни. Но аз вярвах, въпреки, че понякога броях друго. Трепети, сълзи, празници без детски смях, усещах майчинска обич до преливане, но пристан … нямаше. Нямаше бебе, което да гушкам.
И после …
Един ден. Тя дойде. Случи се по най-старомодния начин. Когато спрях да бъда фиксирана и вътрешно се освободих. Случи се точно след един тенис турнир, в Мамая, Румъния, стигнах до полуфинал и бях толкова щастлива. И забравих, изключих за моята болка. Бях концентрирана във всеки мач. Във всяка точка. И гонех дори най-късите топки, които падаха буквално до мрежата.
И тя се роди. Днес. Преди 20 години. И сега, когато я гледам как лети, благодаря тихо на Бог.
Мили момичета. Бих искала да споделя нещо, в което цял живот вярвам.
Плодовитостта е много повече от биология. Тя е състояние на душата. Да родиш не е само да износиш дете – а да износиш смисъл, да износиш надежда, доброта, излекуван пациент, любов, танц … и да ги подариш на света.
И ако някога някой ти прошепне:
– Ти нямаш дете, ти си ялова!
Да, боли, но тогава отговори, без гняв, със светлина:
– Аз съм майка. На любов. На надежда. На цели вселени. И никоя чертичка не може да измери това. Защото съществува плодовитост отвъд двете чертички в теста за бременност.
Има утроба в душата. И в нея може да зачеваме доброта, нежност, красота, помощ, книги, картини, музика.
Можеш да раждаш думи, които лекуват. Можеш да отглеждаш утеха в сърцата на другите. Можеш да кърмиш с присъствие, да люлееш тъгата на някой непознат, да си майка на нечия надежда … Да помагаш на хората.
Вярвайте … момичета.
Вярвайте дори когато тестовете мълчат. Дори когато светът ви мери само по чертичките.
Когато думата „бездетна“ се изсипва по душата ни като камъни.
Всяка от нас е плодородна.
Стига да вярва.
Стига да обича и да се държи като плодородна почва. Това е сакрално.
Раждай, дори без да си родила дете. Създавай, дори когато всичко в теб е уморено. Бъди жена. Бъди майка. Бъди тиха градина, в която животът никне с всяка усмивка, с всяко добро, с всяко прошепнато „Обичам те … и ще бъда до теб“.
Да родиш … е да си творец на живот, без нужда от операционна зала, без нужда от медицинска статистика или асистирана репродукция. Да носиш живот в думите си, в докосването, в погледа, в избора да останеш нежна и блага, дори когато целият светът е груб и лош.
Да родиш е акт на вътрешно плодородие. Има жени, които никога не раждат деца, но раждат прекрасни светове всяка сутрин, щом отворят очи. Респект и за тези жени, на които не им е дадено, но те продължат да даряват светлина.
Честит рожден ден, детето ни.
Бъди жива и здрава, Лили!
Мамо. Благодаря ти за генетичната щафета.“