Отива си годината на Делян Пеевски. Днес той ще оглави официално и самостоятелно ДПС. Възможно е да влизаме във втората година на Пеевски. Харесва ви или не, това е най-силният политик в държавата днес. Благодарение на всеобщото бездарие и всеобщата корупция по върховете.
През 2024 г. Пеевски сбъдна мечтата си да се материализира на авансцената, а не просто да суфлира зад кулисите. Вече е партиен лидер с мощна партия, пребори „баща си“ Ахмед Доган, а и отмъкна повечето му структури и кметове. Оказа се, че ДПС е било Пеевски, не Доган, поне в последното десетилетие.
Действащото правителство е изцяло подвластно на Пеевски. Членът на ГЕРБ Димитър Главчев спря да слуша ГЕРБ и вече слуша само Пеевски. Послуша го и за вкарването в пленарна зала на НС на прословутото „споразумение“ с Украйна.
Финансовата министърка пък написа държавния бюджет под диктовката на ментора си Йордан Цонев. Възмути се дори Владислав Горанов, смятан за равноотдалечен между ГЕРБ и ДПС от години. Това бе първа искра за разгарящо се напрежение по оста Борисов – Пеевски. Да видим дали през 2025-а огънят ще пламне, защото това би била единствената реална опасност за хегемонията на „Новото начало“.
За десерт Пеевски грабна под мишница напълно деморализираната БСП, инсталирайки за сив кардинал на „Позитано“ особено близкия до себе си Кирил Добрев.
Как се стигна дотук ли? Питайте жалката жълтопаветна „десница“, която реанимира Пеевски, а в момента оперетно гради „санитарни кордони“ около него, вместо да се самокарантинира – тъй като е опасна за общественото здраве. Христо Иванов докара Пеевски в сглобката през май 2023 г. Каза ми го Алексей Петров, малко преди да го убият. После го потвърди и Асен Василев, този път публично.
Христо Иванов винаги е бил троянският кон на ДПС сред неолиберастията. Десантът с лодката на Росенец бе уговорен мач между него, Доган и президента Радев за взаимно укрепване на електоратите им и за подклаждане на антиправителствените протести.
Христо Иванов е генетично обременен – майка му Мария Бойкикева е стара семейна приятелка на Доган, организирала е протести в негова защита в края на 80-те, когато е лежал в соцзатвор.
Под „Христо Иванов“ имам предвид не просто конкретната персона, а цялата обкръжаваща го менажерия, легендирана като партия „Демократична България“. Това е файтонно-грантоядно (туморно) образувание, създадено от американското посолство и кръга „Капитал“ с цел да буни съдебната система и да подрива дейността на главните прокурори.
Ще кажете – как така хем американсконо посолство, хем „Капитал“, хем слугинаж на Сараите и ДПС?!
Тези неща си противоречат само външно, в дискурса на пропагандните мантри, не семантично. Дълголетно натрапваният „конфликт“ помежду им е просто изкусна подялба на бизнес, медийни и партийни територии. Симулация, че в клета България има плурализъм и демокрация.
Иван Кръстев, Прокопиев и тяхното прокси Христо Иванов са исторически гаранти, че привидно двуполюсният модел ще сработва и ще възпроизвежда същото статукво. Когато Бойко Борисов и Кирил Петков сговарят правителство с помощта на Алексей Петров, архитектите припознават „грешка в системата“. Уплащват се, че губят пълния контрол.
Алексей Петров е близък на едно друго посолство, което традиционно не кореспондира с турското. Тогава, вероятно за баланс, Христо Иванов вкарва в играта Пеевски – под благовидния предлог, че гласовете на ДПС са нужни за конституционни промени и премахване на неудобния Иван Гешев. С този ход Христо Иванов неутрализира Алексей Петров. Политически. А физически…темата е по-дълга и трудна, пък и не сме разследващи органи. Може само да имаме обосновани предположения без юридическа стойност.
Споделям съм вече какво друго ми каза Алексей преди разстрела – тревожеше се, че Прокопиев и ДБ може да са го поръчали. Христо Иванов вече бе натъртил месеци по-рано, че основната пречка за влизането на България в еврозоната се нарича Алексей Петров.
Едва ли поръчката е дошла точно от жълтопаветните страхливци, които предпочитат да решават проблемите си с интриги и доноси. Но целият отровен контекст, създаден с тяхно съучастие, е повлиял на ръката, която е натиснала спусъка. Това безспорно е едно политическо убийство, каквито и жълти сюжети за „лична война“ да ви пробутват медийно, за да отклоняват вниманието…
И да приключим с това, с което почнахме – отива си годината на Пеевски. Дивотиите със „санитарния кордон“ (нелегитимен акт на остракиране) само го укрепват и издигат в очите на обикновените хора, което са отвратени от системния партиен живот. Пеевски успешно се позиционира като опонент на държавния глава, а това „тегли“ в урната му гласове на недоволни гербери, които очакват от Борисов да се конфронтира с Радев.
Дали Борисов и Пеевски просто така са се разбрали – да разширят периферията, за да се сдобият с необходимия вот един ден да управляват в открита коалиция? Или ритането по кокалчетата е автентично – задава се големият кьотек, който ще пречисти боледуващото общество?
На вярвам в хепиендите в българската политика, но вярвам в мисълта на Булгаков – накрая всичко се оправя, така е изграден светът.
Новини от mignews.info