Развенчаване на клишетата от евроатлантическата пропаганда (Част 3)
КЛИШЕТО:
„Според доклада на Петър Младенов от 11 декември 1989 г., България е била във фактически фалит с над 10 млрд. долара външен дълг. Днес сме част от ЕС и НАТО, с отворени пазари, стабилна валута и свободно движение – неоспоримо доказателство колко по-добре сме.“
РЕАЛНОСТТА:
Това е черешката на тортата в репертоара на грантоядската пропаганда – класическа подмяна, целяща да оправдае най-голямото национално предателство в новата ни история.
Това е мантрата, повтаряна до втръсване от целия спектър на т.нар. „демократична общност“ – от НПО-та и медии до жълтопаветните протестъри и техните „умно-красиви“ ментори.
Да, през 1989 г. България имаше финансова криза. Но да се използва това като извинение за последвалата целенасочена ликвидация на държавата е все едно да се оправдае изтърбушването на пациент за органи, защото е имал висока температура.
Нека сравним активите и пасивите на България тогава и сега – без либерастки филтри и евроатлантически очила.
Външен дълг: Колко точно „фалирахме“ тогава и колко дължим днес?
1989 г.:
Според доклада на Петър Младенов от 11 декември 1989 г., външният дълг на България възлиза на около 10.7 милиарда долара.
Това е приблизително 1300–1400 USD на човек при тогавашното население (~8.9 млн).
Държавният дълг е натрупан основно чрез междудържавни кредити от Съветския съюз и западни банки за индустриални проекти и инфраструктура, при различни условия, част от които преговаряни.
2025 г.:
Общият външен дълг на България (публичен и частен сектор) надхвърля 50 милиарда евро (според данни на БНБ).
Това прави над 8 000 лв. на човек само по държавен дълг при реално население под 6.5 млн.
Лихвените проценти вече не са символични – след 2022 г. финансирането на нов дълг става при значително по-неблагоприятни условия, особено след затягането на паричната политика на ЕЦБ.
Заключение:
През 1989 г. имахме външен дълг, но:
разполагахме със собствени банки, валутен контрол и национализирани сектори, които позволяваха управление на риска;
икономиката беше производствена, което създава възможност за дългосрочно погасяване чрез продукция и износ;
зад дълга стояха реални активи – индустрия, ресурси, кадри.
Днес дългът е много по-голям, натрупан не за индустриално развитие, а за:
запълване на бюджетни дупки;
социални плащания;
финансиране на изкуствена стабилност без производствена база.
- Демография: От нация към изчезващ вид
1989 г.:
Население: ~8.9 млн. души с положителни прогнози.
Образование: Над 98% грамотност. 350 000 ученици в професионални училища, които създаваха кадри, а не обслужващ персонал. Над 30 000 инженери завършваха всяка година.
Структура: Стабилна раждаемост, живи села, бъдеще.
2025 г.:
Население: Официално ~6.4 млн. души. Реално, под 5.8 млн. трайно пребиваващи в страната. Това е демографска кома, а не криза.
Образование: Функционална неграмотност сред младите. Професионалните училища са руини, а университетите бълват „експерти“ по европроекти и джендър изследвания, докато нямаме заварчици и лекари.
Структура: Над 2 млн. българи прокудени в икономическа емиграция. Застаряващо население, обезлюдени региони и демографска зима, докато „умно-красивите“ обясняват как това е цената на „цивилизационния избор“.
Заключение:
Това е демографска катастрофа, маскирана като „свободно движение“.
От нация с потенциал се превърнахме в територия, населена с пенсионери и обслужващ персонал за чужди вериги.
- Икономика: От индустриален производител към колониален пазар
1989 г.:
Структура: ~80% от икономиката е индустриална.
Произвеждахме почти всичко – от чипове в „Правец“ до кораби във Варна. Бяхме в топ 7 на света по износ на електрокари („Балканкар“) и хранехме половин Източна Европа.
Активи: Стотици заводи, работещи напоителни системи върху 50% от обработваемата земя, БВП по покупателна способност, съизмерим с този на Гърция.
2025 г.:
Структура: ~70% от БВП идва от услуги с ниска добавена стойност – молове, кол центрове, складове, туризъм. Това не е икономика, а обслужваща инфраструктура.
Активи: Разграбени заводи, нарязани за скрап. Напоителните системи са унищожени.
Внасяме домати от Турция, чесън от Китай и пипер от Йордания. Над 65% от храната по магазините е вносна.
БВП на глава от населението е последен в ЕС, а заплатите стигат само за да платим сметките на чуждите монополи.
Заключение:
От производители се превърнахме в консуматори.
От индустриална сила – в територия за аутсорсинг и пазар за стоки с изтичащ срок на годност.
Това е „успехът“ на шоковата терапия, предписана от същите, които после изкупиха активите ни за жълти стотинки.
- Суверенитет: От държава към протекторат
1989 г.:
Енергетика: Енергиен хегемон. АЕЦ „Козлодуй“ с работещи и строящи се реактори. Комплексът „Марица Изток“ беше гръбнакът на Балканите.
Ресурси: Всички стратегически ресурси – злато, мед, въглища, вода, земя – бяха 100% държавна, т.е. народна собственост.
2025 г.:
Енергетика: Жертван енергиен суверенитет.
4 реактора на АЕЦ затворени по политическа заповед от Брюксел, изпълнена с раболепие от местните евроатлантици.
„Марица Изток“ е пред закриване заради абсурдите на „Зелената сделка“.
Внасяме ток при всеки пик.
Ресурси: Златните ни находища са подарени на концесия за смешните <1.5% от печалбата.
Медта се изнася като суровина, за да се връща преработена на десеторна цена.
Плодородната земя се изкупува от чужди фондове.
Заключение:
Загубихме контрол над собствените си ресурси и енергетика.
Политическият ни елит, съставен превърна националния суверенитет в разменна монета за потупване по рамото във Вашингтон и Брюксел.
- Общество: От ред към управляем хаос
1989 г.:
Сигурност: Минимална битова престъпност. Наркоманията беше екзотика. Селата бяха живи, с училища, читалища и здравни служби.
Социална държава: Де факто нулева безработица. Всеки имаше покрив над главата си.
2025 г.:
Сигурност: Тежка наркозависимост сред младежта. Усещане за разпад и безнаказаност. Селата са призраци, а в градовете властват мутри с политически чадър.
Социална държава: Над 500 000 пенсионери под прага на бедността. Стотици хиляди работещи бедни. Жилищата са недостъпни.
Здравеопазването е търговия, а не грижа.
Обществото е атомизирано, превърнато в апатичен планктон, който се вълнува само от промоции в хипермаркета.
Заключение:
„Евроатлантическите ценности“ се оказаха параван за социален дарвинизъм.
Силният на деня мачка, а държавата, управлявана от либерасти и компрадори, просто гледа отстрани.
ФИНАЛЕН ИЗВОД:
Да се цитира докладът на Младенов като оправдание за днешната катастрофа е върховна форма на интелектуална и морална нечистоплътност.
През 1989 г. имахме дългове, но и държава, индустрия, армия, народ и ресурси.
Днес имаме стабилен валутен борд… и нищо зад него. Имаме право да пътуваме… за да избягаме.
Финансовата криза тогава беше лечи
Bnews.bg