Българските банки не вдигат лихви по кредити, защото са пълни с пари

Натрупаните в банките депозити за 134,038 млрд. лв. се оказват повече от достатъчни, за да не се вдигат лихви по кредити.  През миналия месец средният процент по заемите за потребление в левове дори е намалял до 9,05%, показват данните на БНБ, обявени в петък. Все пак на годишна база има незабележим ръст от 0,47 на сто. Годишният процент на разходите расте също минимално до 9,79%.

При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се вдига едва с 0,01% до 2,53, а годишният процент на разходите е 2,82%.

По данни на банковата статистика средният лихвен процент по другите кредити в левове се повишава за месец с 0,16 на сто до 4,06%, а на годишна база има спад с 0,18%.

Средната годишна лихва по нови срочни депозити в левове на домакинствата се покачва минимално до 1,02% през септември. На годишна база увеличението е 0,40 на сто. При нови влогове в евро има по-чувствително вдигане и стига 1,77%.

От началото на този месец БНБ въведе нови изисквания за заеми за жилище – банките не може да отпускат повече от 85% от стойността на купувания имот, а съотношението между размера на вноската и месечния доход не трябва да надвишава 50%. Третото условие е кредитът да не е със срок над 30 години.

Целта на тези мерки е не да затруднят кредита, който е важен фактор за икономическата активност в страната, а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система, коментира управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за БТА. По думите му с тези мерки централната банка е активирала пълния набор от инструменти, с които разполага.

Радев коментира още, че за да изпълни критерия за инфлацията, която още не сме покрили, за да въведем еврото, е нужна разумна макроикономическа политика.

Елемент от нея било спешно дисциплиниране на бюджета и рамката му за следващата година щяла да е индикатор дали вървим в правилната посока. Хлабав бюджет с хронични дефицити – това означава милиарди, които бизнесът и домакинствата ще трябва да платят.

Управителят на БНБ коментира още, че отлагане на приемането на еврото може да доведе до понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на българската икономика. И уточнява, че България има подкрепа от другите централни банка за влизане в еврозоната. Напомня, че ние сме единствената страна, която е член на Европейския банков съюз, без да е член на еврозоната.

Според Радев ръст на икономиката от над 2% за тази година ще е положително развитие. Той допълва, че се открояват две тенденции в Европа, които дават отражение и у нас. Едната е положителна по отношение на намаляващата инфлация, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина, която увеличава дълговото бреме.